Украйна спечели подкрепата на международната общност по отношение на териториалната си цялост и част от възгледите си за пътя към прекратяване на руската инвазия.
В същото време големи държави като Индия, Бразилия и Южна Африка не подписаха общата декларация, отбелязва британският в. „Файненшъл таймс“, в коментар за провелата се в Швейцария среща за мир в Украйна.
Изданието уточнява, че съвместното комюнике от конференцията е било подписано от близо 80 от присъстващите 92 държавни делегации.
Според участващите страни „зачитането на териториалната цялост и неприкосновеността на всички държави“ ще „послужи като основа“ за разрешаване на конфликта в Украйна.
В документа са залегнали три точки от представения преди време от украинския президент Володимир Зеленски Мирен план в десет точки.
Става въпрос за продоволствения износ, ядрената безопасност и връщането от страна на Русия на украинските военнопленници.
Според „Файненшъл таймс“ тези точки са били избрани, за да спечелят развиващите се страни, които досега не са подкрепяли Киев.
В същото време изданието обръща внимание на факта, че докато подкрепата за Украйна в края на срещата на върха е била впечатляваща, други държави със стратегическа роля – като Саудитска Арабия и ОАЕ, също не са подкрепили общата декларация, което е свидетелство за продължаващото международно политическо и икономическо влияние на Русия, пише БТА.
Москва нямаше свой представител в Швейцария, участие във форума не взе и основният поддръжник на Кремъл – Китай. Според украинския президент самият той е готов да изчака някои страни да се присъединят към съвместното комюнике по-късно,
стига те да споделят „същите ценности на думи и дела“.
Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис, която бе упълномощена да участва в мирната конференция в Швейцария от името на президента Джо Байдън, заяви, че Путин „не призовава за преговори, а призовава Украйна да се предаде“, посочва „Файненшъл таймс“.
Тя коментира предложенията на Путин, които бяха направени в навечерието на срещата в Швейцария.
Той настоява за безусловно предаване на Москва на четири украински области и прекратяване на действията по присъединяването на Украйна към НАТО.
Според американския в. „Ню Йорк таймс“ Зеленски не е отстъпил от своето виждане за постигането на траен мир, което гласи, че Русия трябва да се изтегли напълно от окупираните територии и чак тогава да се преговаря с нея.
Друг британски вестник – „Гардиън“, също акцентира върху държавите, които не са подписали окончателния текст на съвместната декларация.
Като обръща внимание на присъединяването към комюникето на Турция, която поддържа тесни търговски взаимоотношения с Русия, изданието изтъква, че същевременно отсъстват подписите на представителите на Саудитска Арабия, Индия, Южна Африка, Тайланд, Индонезия, Мексико и ОАЕ.
Бразилия също не се е присъединила, но тя е обявила, че участва във форума в Бюргенщок със „статут на наблюдател“. „Гардиън“ цитира председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, според която за постигането на мир в Украйна „ще е нужно време“.
Според трети британски вестник – „Индипендънт“, точката в общото комюнике за „зачитането на териториалната цялост“ според устава на ООН „със сигурност не се нрави на Путин“.
Изданието подчертава надеждата на много от страните участници във форума в Швейцария, че в бъдеще Москва ще тръгне по общия път за постигане на мир в Украйна.
„Много световни лидери пропуснаха срещата в Швейцария, като има натиск върху Киев да потърси преки преговори с Кремъл“, отбелязва авторът във вестника Лорънс Норман. „Далеч от неволите си на бойното поле Украйна се бори да задържи света обединен зад своето виждане за прекратяване на конфликта с Русия“, пише още „Уолстрийт джърнъл“.
Според изданието „глобалната дипломатическа офанзива“ на Украйна в крайна сметка не е успяла да постигне пълна изолация на Москва.
Кремъл заяви днес, че конференцията за Украйна, организирана от Швейцария, е дала незначителни резултати и е показала безсмислието на разговорите без участието на Русия, предаде Ройтерс.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред журналисти, че резултатите от срещата са „близки до нулата“. Русия остава отворена за диалог с всички страни, които възнамеряват да го водят, и ще продължи да предава позицията си на тях, каза Песков.
Миналата седмица президентът Владимир Путин заяви, че Русия е склонна да сложи край на войната, но постави условия на Украйна – отказ от амбициите си в НАТО и изтегляне на войските от четири региона, за които претендира Москва – които Киев отхвърли като равносилни на капитулация, отбелязва Ройтерс.
На срещата на върха през уикенда в Швейцария западните сили и техните съюзници осъдиха нахлуването на Русия в Украйна, но не успяха да убедят големите необвързани с позиция по отношение на конфликта държави да се присъединят към заключителното им изявление, като нито една страна не заяви интерес да бъде домакин на следваща подобна среща.
Повече от 90 държави взеха участие в двудневните преговори в швейцарски алпийски курорт по молба на украинския президент Володимир Зеленски, въпреки че Москва не бе сред поканените.
На свой ред Русия осмя събитието. Решението на Китай да не участва почти гарантира, че срещата на върха няма да успее да постигне целта на Украйна да убеди големите страни от „Глобалния Юг“ (геополитически термин за развиващите се държави – бел. ред.) да се присъединят към изолирането на Русия.
Все пак конференцията даде възможност на Киев да демонстрира подкрепата на западните съюзници, от която според него се нуждае, за да продължи да се бори срещу далеч по-голям враг.
Песков коментира и изказванията на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг относно разговорите между страните в алианса за разполагането на допълнителни ядрени оръжия, определяйки ги като ескалация на напрежението.
НАТО води преговори за разполагане на повече ядрени оръжия, изваждайки ги от складовете и поставяйки ги в бойна готовност на фона на засилващата се заплаха от Русия и Китай, заяви по-рано днес Столтенберг в интервю за британския вестник „Телеграф“.
Говорителят на Кремъл заяви, че коментарите на генералния секретар на НАТО изглежда противоречат на комюникето от мирната конференцията за Украйна, в което се казва, че всяка заплаха или употреба на ядрени оръжия в контекста на конфликта в Украйна е недопустима.
„Това не е нищо друго освен поредната ескалация на напрежението“, заяви Песков.
По-рано днес Кремъл каза, че са били осъществени контакти със САЩ във връзка с евентуалната размяна на затворници, в това число и журналиста от „Уолстрийт джърнъл“ Еван Гершкович, но че трябва кореспонденцията да остане далеч от медиите.
„Искам отново да ви напомня за разговора на президента (Владимир Путин) с ръководителите на информационните агенции в Санкт Петербург – той потвърди, че има такива контакти“, каза Песков.
„Те продължават, но трябва да продължат да се провеждат в пълна тишина… Поради това не могат да бъдат предоставяни никакви съобщения, изявления или информация по този въпрос“, уточни той.
На запитване защо делото за шпионаж срещу Гершкович ще се проведе при закрити врата, Песков отговори, че не може да коментира подобни въпроси, тъй като това е решение на съда.
По-рано днес руските новинарски агенции ТАСС и РИА Новости съобщиха, че делото срещу Гершкович ще започне на 26 юни и ще бъде гледано при закрити врата, като се позоваха на пресслужбата на съда, пред който ще бъде изправен американския журналист, отбелязва Ройтерс.
