Китайският президент Си Цзинпин се срещна с пакистанския премиер Шахбаз Шариф, няколко дена преди Пакистан да представи годишния си бюджет и да кандидатства за нов заем от Международния валутен фонд (МВФ), съобщи китайска държавна медия, цитирана от Ройтерс.
Тази среща е в рамките на петдневно посещение на пакистанския премиер в Китай по покана на китайския президент.
Пакистан има излаз на Арабско море и това прави страната стратегически важна за Китай, тъй като чрез осигуряването сухопътен маршрут към Аденския залив и Суецкия канал се избягва възможно блокиране на китайски кораби в протока Малака, посочва Ройтерс.
Очаква се правителството на Шариф да поиска поне 6 милиарда долара (около 6,5 млрд. евро) по нова програма на МВФ, след като представи новия пакистански годишен план, което според източници ще стане на 10 юни. По данни на Световната банка Пакистан дължи на Китай около 27 милиарда долара (около 24,9 млрд. евро), за които се смята, че ще са в центъра на предстоящите разговори.
Международният валутен фонд откри обсъжданията за новия заем, след като Исламабад изпълни краткосрочна програма на стойност 3 млрд. долара (около 2,8 млрд. евро), която миналото лято помогна да се избегне неплатежоспособността на държавния дълг.
Пакистан дължи на Китай общо 13% от държавния си дълг, който е бил поет за финансиране на проекти в инфраструктурата през годините, както и за други разходи.
Пекин е отпуснал на Исламабад почти двойно повече от втория по големина многостранен кредитор – Световната банка, на която Пакистан дължи 16,2 млрд. долара (около 14,9 млрд. евро), и третия най-голям кредитор – Азиатската банка за развитие, на която Пакистан дължи 13,7 милиарда долара (около 12,6 млрд. евро). Китайски компании са инвестирали допълнителни 14 милиарда долара (около14,9 млрд. евро) след откриването на Китайско-пакистански икономически коридор – част от обявената през 2013 г. от Си инициатива „Един пояс, един път“, сочат данни на мозъчния тръст „Американ Ентърпрайз Инститют“.
Мнозинството от инвестициите са направени от китайски държавни енергийни компании, които финансират централи, захранвани от изкопаеми горива, атомни електроцентрали, както и изграждането на маршрути, свързващи пристанището Гуадар в Арабско море с северозападния китайски район Синцзян.
