Божидар Божанов е програмист, предприемачи политик от партията „Да, България!“. Той е министър на електронното управление от 13 декември 2021 година до 2 август 2022 година. Народен представител в XLVIII народно събрание и XLIX народно събрание.
– Г-н Божанов, виждате ли формиране на правителство, водено от ГЕРБ-СДС и ДПС, а ПП-ДБ – в опозиция?
– Заявките, които дават от ГЕРБ и ДПС, са за общи ангажименти, които се поемат. Чуваме по-силно, че искат и Борисов за премиер. Ние многократно сме заявявали, че такова нещо няма как да подкрепим.
Това, с което избирателите еднозначно са съгласни според мен, е, че управление на ГЕРБ и ДПС ще бъде лошо за страната.
– При срещите си с избирателите сблъсквате ли се с разочарование и как отговаряте на критиките за това, че сте участвали в „сглобка“? Отчитате ли отлив на гласоподаватели заради това?
– Според мен такъв отлив имаше буквално в деня, в който беше създадено това правителство. Част от нашите избиратели бяха на разбираемо – при всичките години управление на ГЕРБ, крайни настроения спрямо ГЕРБ и никакъв контекст, с който се опитваме да се свържем, не можеше да бъде обяснен. За това се наричаше „сглобка“, защото това не беше типично коалиционно правителство.
Но така или иначе, това което виждахме от социологията, беше, че този отлив беше регистриран още тогава. И тогава избирателите по-скоро виждаха, че опитваме да свършим това, за което са ни изпратили в парламента, а именно да направим реформи в съдебната система, в службите и в регулаторите.
С реформата в съдебната система направихме най-трудната, изискваща най-важната крачка, а именно – промените в Конституцията. Която, за да бъде продължена, трябва да бъдат приети промени в Закона за съдебната власт.
– Как смятате, това ли ще бъде първото нещо, с което ще се заеме новият парламент или в дневния му ред ще влязат други теми?
– Със сигурност всякакви други теми ще опитват да разсеят вниманието от тази, но тук трябва да припомним защо изобщо отиваме на избори. То е заради тези реформи.
Ако си спомните едно от предложенията на ГЕРБ при всички излизания от преговорите и даване на пресконференции с тежък тон, беше, че те предлагат ротация на премиера и вицепремиера, но споразумението да се подпише по-нататък.
Това, което ние предлагахме, в последни възможен момент, академик Денков заяви, че ще има ротация на премиера и вицепремиера, но с подписване на споразумението, в което има не просто конкретни реформи, но и срокове за тези реформи.
Та разликата между двете предложения виждате каква е – тя е именно ЗСВ, реформата в службите и кадровите назначения в регулаторите и съдебната власт, за които ние предлагахме за ДПС да няма запазено място, докато ГЕРБ, малко по-завоалирано, но доста еднозначно предложиха, да има такова запазено място.
– Като казахте за службите – в доклада на ДАНС за изминалата 2023 г. може би за първи път се говори открито за това, че проруски дигитални групировки са правили опити за влияние върху общественото мнение чрез хибридни атаки, информационни операции, кибер атаки и т.н. Има ли държавата ни, и респективно службите, капацитет да противодействат на такива заплахи? Как всъщност се противодейства на информационна или по-скоро – дезинформационна кампания?
– На първата част на въпроса ви, дали държавата и службите имат капацитет да противодействат на подобни заплахи, е – не. В момента няма. Защото това действително е сложно.
Ние предложихме един законопроект, насочен към възможностите на държавата за борба с дезинформационните кампании. Той, разбира се, не е всичко, от което има нужда, но е внимателна първа стъпка, така че да няма съмнения за свободата на словото.
Защото винаги, когато говорим за борба с дезинформацията, легитимни гласове казват: „Това може да бъде използвано за цензура“. Затова такива мерки трябва да бъдат разглеждани внимателно.
Друго, което сме подготвили като законодателна инициатива, е създаване на агенция за киберсигурност. Макар дезинформационните кампании да не са типични кибератаки – те могат да се нарекат чуждестранни цифрови намеси. Една такава агенция може да се занимава и с това. Това, което предлагаме, е една такава агенция да се занимава и с киберсигурността, и с превенцията и реакцията на чуждестранни цифрови намеси.
Това е в цивилен контекст, разбира се. ДАНС ще продължава да отговаря за критичната инфраструктура.
Извън това, трябва да има звено, което носи отговорност за дейността. Защото отговорността се размива – едното министерство казва: „Това не е при мен“, второто също и накрая от няколко стола, се сяда на земята.
– Ако се върнем към въпроса, не очаквате да има сериозно вмешателство в изборите у нас, което да повлияе на изборния процес?
– Тези кампании са непрекъснати. От време на време се появяват теми, които се експлоатират умело. Например тази година видяхме такава кампания с твърденията за изпращането на български военни в Украйна. И сега, когато сме на срещи с гражданите в страната, ни казват, че знаят, че ще бъдат мобилизирани, че ще ги пращат на фронта. Колкото пъти да кажеш: „Не, това няма да се случи. Няма нито една партия в българския парламент, която да подкрепя това нещо“, тъй като дезинформационната кампания е стигнала първа до главите на хората и е създала това притеснение, тя вече е дала ефект. И постфактум обясненията, които я опровергават, са по-неефективни.
– Очаквате ли машинното гласуване да бъде проведено честно и да не бъде осуетено, както стана на последните избори?
– На местните избори невалидните бюлетини са най-големият проблем и саботажът на машинното гласуване, организиран от ДАНС, си свърши работата. На парламентарни избори този проблем е по-малък и не очаквам да има второ такова активно мероприятие срещу машините.
– Какви законодателни промени ще внесете в новия парламент, свързани с електронното управление?
– Доста подготвени изменения имаме. Част от тях бяхме внесли в предходния парламент. Едно от тях е дигитализацията на електронното проектиране, тоест всички строителни документи да бъдат в електронен вид. Става въпрос за документация, която заема хиляди папки на хартия, което, освен че звучи невероятно, то създава и много рискови проблеми, пък и създава корупционен риск.
Други неща, които ще продължим, е дигитализацията при обслужването в МВР и Пътна полиция, включително и за регистрацията на автомобили, за отпадане на възможно най-много от стикерите. Ще предложим и приложение на европейския регламент за електронна идентификация, така че в България да заработи приложението, от което можем да правим всичко. Не просто да се идентифицираме, което е първа важна стъпка, но след това от едно място да си платим данъците, глобите, оттам да си комуникираме с държавната администрация.
На последно място в списъка, но според мен първо по важност, е един цялостен нов закон за това как държавата изобщо възлага и управлява информационните и комуникационните услуги.
Реалността е, че държавата няма достатъчен капацитет и добра организация на работата, така че да създава и управлява информационните технологии. Затова този закон предвижда инструменти за повишаване на ефективността, така че гражданите действително да получават услугата, която са заявили.
