Едно показателно отсъствие: Русия, една от големите страни победителки срещу нацизма, която сега е парий на международната сцена, няма да бъде представена на тържествата по случай 80-годишнината от десанта в Нормандия, тъй като беше изключена заради агресията си срещу Украйна.
Франция, където се провеждат честванията, не е поканила нито един представител на правителството на Владимир Путин. Не е поканен обаче и нито един представител на руската опозиция или на гражданското общество, въпреки че Съветският съюз, съюзил се с Великобритания и САЩ срещу нацистка Германия, понася най-тежките човешки загуби през Втората световна война – най-малко 20 милиона загинали.
От друга страна, украинският президент Володимир Зеленски, чиято страна е изправена пред пълномащабна руска инвазия, продължаваща повече от две години, беше поканен, сякаш за да се покаже до каква степен съюзниците смятат, че Москва е от грешната страна на историята.
Американският президент Джо Байдън, британският крал Чарлз Трети и канадският премиер Джъстин Трюдо, представляващи трите големи държави, чиито войски дебаркираха на плажовете на Нормандия на 6 юни 1944 г., и около 200 ветерани, оцелели в тези исторически събития, са почетните гости на президента Еманюел Макрон.
За някои руски дисиденти изключването на представители на режима на Владимир Путин е закономерно, но те не разбират, че то се отнася за страната като цяло.
„Не е нормално представители на Русия, която пожертва милиони хора в тази война, да не присъстват“ на възпоменателните церемонии, заяви пред АФП Лев Пономарьов, известен дисидент и съосновател на руската неправителствена организация за защита на човешките права „Мемориал“, която през 2022 г. получи Нобелова награда за мир.
„Представителите на фашистка Русия не трябва да са там. Смятам обаче, че опозицията можеше и трябваше да бъде там“, изразява съжаление 82-годишният дисидент, който замина в изгнание във Франция след инвазията в Украйна.
„Ние представляваме онази Русия, която победи нацизма дори и само защото се изправихме срещу фашизма на Путин“, казва той.
„Отсъствието на Русия ще бъде използвано от руската пропаганда и ще бъде показано като унижение на руския народ“, отбелязва Олга Прокопиева, ръководителка на базираната в Париж асоциация „Русия-Свободи“.
През април Париж беше посочил, че руски официални лица, но не и Путин, ще бъдат поканени на церемониите в Нормандия в знак на признание за приноса на Съветския съюз на Източния фронт за победата над Германия.
В крайна сметка Париж реши да не кани руски представители заради „агресивната война“ срещу Украйна.
Асоциацията „Русия-Свободи“ изпрати писмо до президента Макрон, в което му предлага да покани членове на руската опозиция и гражданското общество като Юлия Навална, вдовицата на известния опозиционер Алексей Навални, който почина в затвора през февруари миналата година, и Евгения Кара-Мурза, съпругата на Владимир Кара-Мурза, който е в затвора заради противопоставянето си на войната в Украйна.
Асоциацията обаче не успя да постигне целта си, въпреки че президентът Макрон се срещна с Юлия Навална в Елисейския дворец миналия уикенд.
Париж заяви, че „решаващият принос“ на Съветския съюз за победата срещу нацизма ще бъде споменат по време на възпоменателните церемонии на плажа Омаха и на събития, планирани на гробищата, където са погребани руски войници във Франция.
В Москва говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отрече през последните месеци да е обсъждано руско участие в церемониите. „Не сме имали контакти по този въпрос“, каза той.
Руският журналист Дмитрий Муратов, съосновател на независимия вестник „Новая газета“ и един от носителите на Нобеловата награда за мир за 2021 г., смята, че единственото важно присъствие на възпоменателните церемонии е това на ветераните от Втората световна война.
Единственият въпрос, който има значение според него е спирането на руската агресия срещу Украйна. Той призова ветераните да призоват за прекратяване на огъня, „в памет на тези, които са загинали за мира по време на Втората световна война“.
„Това са хората, които имат легитимността да поискат от Путин и света да спрат бойните действия“, твърди журналистът.
В исторически план американският десант от 1944 г. поражда напрежение в отношенията с Кремъл, който смята, че е отнело твърде много време, за да бъде осъществен.
Съветският съюз „на практика се е сражавал сам“ срещу нацистка Германия „през трите дълги и трудни години на Великата отечествена война“, заяви наскоро Владимир Путин.
Той присъства на честванията на 60-годишнината през 2004 г. заедно с Жак Ширак, а на 70-годишнината през 2014 г. по покана на Франсоа Оланд, въпреки анексирането на Крим от Русия три месеца по-рано.
Стопанинът на Кремъл, който бързо предяви претенциите на Русия за това историческо наследство, също така редовно оправдава инвазията в Украйна от 2022 г. насам с необходимостта от „денацификация“ на тази бивша съветска република.
(БТА)
(Превод от френски език: Алексей Маргоевски)
