Начало Интервю Какво е да си жена в Афганистан?

Какво е да си жена в Афганистан?

119
Афганистански жени
Снимка: Army Amber/Pixabay

От август 2021 г. афганистанските жени и момичета се борят с все по-рестриктивни декрети, ограничаващи участието им във всички аспекти на социалния, икономическия и политическия живот. Те ограничават достъпа на милиони жени до домовете им, ограничавайки важния им принос към обществото.

И без това тежкото им положение се усложни през последните месеци от хуманитарните кризи.

Първо, през октомври 2023 г. опустошителни земетресения разтърсиха Западен Афганистан.

След това, от ноември 2023 г. насам, стотици хиляди афганистанци бяха принудени да се завърнат, след като пакистански указ за мигрантите без документи влезе в сила. По данни на Международната организация по миграция (МОМ) около 80 % от засегнатите са жени и деца.

Много афганистанци, които напуснаха страната малко след превземането на властта от талибаните през август 2021 г., избягаха в съседни държави, като Пакистан.

През последните месеци правните и икономическите условия направиха продължаването на живота в чужбина почти невъзможно, принуждавайки мнозина да се върнат към неизвестна съдба у дома в Афганистан.

За много жени, които не са живели в Афганистан от години, завръщането на място, където имат малко права и свободи и не могат да излизат на обществени места без махрам (мъжки придружител), е шокиращо.

„След превземането на страната от талибаните миналата година трябваше да продам 6-годишната си дъщеря за 100 000 афгани, за да платя разходите на останалата част от семейството“, казва Белкис на УНИЦЕФ, майка на три момичета и шест момчета от Гор. „Трябва да осигуря прехраната на семейството. Вкъщи нямаме чай. Нямаме сапун. Това е лошо положение.“

Друг случай, Джоуерия е водила дела за правата на жените и децата, за детски бракове и домашно насилие. Сега тя вече не може да практикува право.

„Днес съм затворена в собствения си дом само защото съм жена. Още по-лошо, сблъсках се със сериозни заплахи за сигурността, които ме принудиха да напусна дома си. Мястото, където живях години наред и където бях уважавана от всички, вече няма място за мен. … За един миг дойде ден, в който не можех да си позволя дори 10 афгани за транспорт.

„Тайно от дома си осигурявах възможности за образование на няколко момичета, които са лишени от правото да ходят на училище. … Много пъти съм надигала глас, за да променя сегашното положение. Но изглежда, че тук ушите са глухи, а очите са слепи. Никой не ни вижда и никой не чува гласовете ни. И все пак знам, че в крайна сметка успехът ще бъде наш“.

През последните две години и половина, след като възстановиха властта си в Афганистан, талибаните създадоха най-сериозната криза за правата на жените в света. Те системно нарушават правата на жените и момичетата, включително по отношение на образованието, платената заетост, свободата на словото и движението, участието в политическия живот и много други. 

Реакцията на международната общност е вяла и изглежда не оценява факта, че ситуацията в Афганистан има сериозни последици за правата на жените и момичетата в световен мащаб. Необходимо е да се направи повече, за да се предотврати по-нататъшното развитие на ситуацията и да се засили глобалният ангажимент за равенство между половете.

Кризата в Афганистан до голяма степен изчезна от новините. Тя беше изтласкана настрана от войната в Украйна и от унижението и умората на западните държави, чиято двадесетгодишна военна и гражданска намеса завърши в прах и поражение. Докато в Близкия изток се разгръща нова война, афганистанците нямат възможност просто да продължат напред и да забравят – особено за жените и момичетата животът при талибаните е свързан с все по-дълбоки страдания.

Жените, които протестират срещу тези нарушения, се сблъскват с ужасни последствия, включително насилствено изчезване, произволно задържане и изтезания. Талибаните продължават да извършват тежки злоупотреби с непрекъснати и недостатъчно докладвани случаи на защитници на правата на жените, като се започне от заплахи, побои и жестоки условия както по време на задържането, така и при освобождаването. Напоследък те започнаха и широко разпространено задържане на жени и момичета по обвинения, че не носят „подходящ хиджаб“.

Ако талибанските лидери могат да летят с частни самолети, да се разхождат по червения килим при дипломатически посещения, да управляват посолства и да бъдат ухажвани за бизнес сделки, докато продължават да нарушават правата на жените, това е ясен знак колко малко значение имат правата на жените навсякъде по света.

Афганистанските жени излагат живота си на опасност – те са подложени на наблюдение, тормоз, нападения, произволно задържане, изтезания и изгнание, за да се противопоставят на злоупотребите на талибаните. Те заслужават пълната солидарност на международната общност в борбата си. Но светът също така трябва да застане на тяхна страна, защото събитията в Афганистан – и реакцията на света – имат дълбоки последици за равенството между половете навсякъде по света.

Част от статията е достъпна в Human Rights Watch и UNwomen 

Още международни новини – четете тук