Какво се случи вчера в Пловдив (и остана неразбрано, или поне – необяснено)? Урсула фон дер Лайен дойде да ИСКА, а не да раздава подкрепа. Да иска подкрепа, за да запази поста си на президент на ЕК.
И я ПОЛУЧИ от Борисов. Както обикновено – даром, срещу снимка и тупане по гърба, без условия в интерес на България, без разговор за приоритети и управленска програма.
За съжаление, такава е европейската политика на България, най-вече на ГЕРБ/ДПС, от 2007-ма насам. Подкрепа срещу снимки и тупане по рамото. Послушание в Брюксел срещу безконтролност в София, Хасково, Разград. Жалко за разумните хора в листите на ГЕРБ. Техният глас в ЕП беше изтъргуван за снимки и усмивки. А те отлично знаят, че това не е достатъчно…
Аз не търся подкрепата на “началници” в Брюксел или Берлин, а на българските граждани, на хората, които разчитат на себе си.
И подкрепа срещу снимки не давам. През 2019-та не гласувах за Урсула – защото програмата ѝ не отговаряше на интереса на България, на нуждите на бизнеса в Източна Европа, на десните заявки на ЕНП в икономическата политика. Гласувах против.
И този път няма да дам гласа си даром, вярвам, че това се отнася за всички колеги от ППДБ. Ще следя внимателно хода на преговорите за състава и програмата на ЕК, ще участвам активно в работата по приоритетите за следващите 5 години.
И чак тогава ще реша дали фон дер Лайен или който и да е друг кандидат е готов да отговори на очакванията на българските демократи, на свободните хора в България, на тези, които разчитат не на началници и спасители, а на себе си.
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
