Знаменитости, деветдесетгодишни национални представители, потомци на исторически фигури… От 1979 г. насам през пленарните зали на Европейския парламент са преминали евродепутати с необичаен и изключителен път.
Манолис Глезос, превърнал се в икона на гръцката съпротива заради това, че през 1941 г. свали нацисткото знаме, развяващо се над акропола в Атина, е най-възрастният европейски депутати, който е бил в ЕП. Той беше на 92 години, когато се отказа от евродепутатския си мандат. По показателя на възрастта Глезос изпреварва лидера на френската крайна десница Жан-Мари Льо Пен, който е на 90 години и който се отказа от кариерата на евродепутат през 2019 г.
На обратната страна на полюса датчанката Кира Мари Петер-Хансен, еколожка и досегашен евродепутат, беше най-младата национална представителка в ЕП. Тя беше на 21 години и 4 месеца, когато беше избрана за евродепутат през 2019 г.
Германецът Елмар Брок от десницата беше евродепутатът, който е бил най-дълго в ЕП – в продължение на 39 години. На първите преки избори за ЕП през 1979 г. той не беше избран, но влезе в Европарламента на следващата година, за да замени починал евродепутат. И остана в ЕП в продължение на цели негови осем мандата, до 2019 г.
Бившият студентски лидер от май 1968 г. и политическа фигура във Франция и Германия, екологът Даниел Кон-Бендит, беше евродепутат последователно от тези две страни. За първи път той беше избран в ЕП от германска листа през 1994 г., после представляваше Франция в ЕП от 1999 г., след това беше избран отново за евродепутат от Германия през 2004 г. и накрая през 2009 г. отново бе излъчен от Франция.
От 4219 души, които са били евродепутати от 1979 г., само трима са били избирани от две държави страни. Освен Кон-Бендит, Ари Ватанен, бивш автомобилен състезател, представляваше Финландия през 1999 г., а после Франция през 2004 г. в ЕП.
Пасторът Ласло Токеш, фигура на румънската революция, беше евродепутат в Румъния през 2007 г. и беше преизбран за румънски евродепутат две години по-късно, но след това през 2014 г. се кандидатира и беше избран от Унгария.
Италианецът Сандро Гоци беше избран през 2019 г. от френска листа – тази на „Република напред“ на Еманюел Макрон. Сега той се бори за преизбиране като европейски кандидат и е един от тримата на либерали в Европа.
Сред знаменитостите певицата Нана Мускури, която е продала 350 милиона албума по света, представляваше Гърция в ЕП през 1994 г. и 1999 г. Дана Розмари Скалън, която спечели Евровизия през 1970 г. за Ирландия под сценичното име Дана, беше евродепутатка от 1999 г. до 2004 г., като защитаваше в ЕП консервативни идеи и позициии срещу аборта.
Френският кинематограф Клод Отан-Лара беше избран през 1989 г. за евродепутат от крайнодясната партия „Национален фронт“, но прекара в европарламента едва два месеца, преди да подаде оставка.
От света на спорта френските ветроходци Жерар д’Абовил и Катрин Шабо бяха избрани за европейски депутати респективно през 1994 г. и 2019 г.
От 20 години Италия има навика да избира телевизионни звезди за евродепутати. Бившата телевизионна водеща Лили Губер, водила новините по телевизия РАИ, беше част от групата на социалистите в ЕП от 2004 г. до 2008 г. Барбара Матера, бивша финалистка на „Мис Италия“ и телевизионна водеща, беше в ЕП от 2009 г. до 2019 г. от листата на „Форца Италия“ на Силвио Берлускони.
Що се касае до Давид Сасоли, бившия телевизионен водещ, присъединил се към листите на Демократическата партия, той беше евродепутат от 2009 г. до смъртта си през 2022 г.
Жан-Мари Кавада от Франция и Николай Бареков от България също бяха телевизионни водещи, които бяха евродепутати до 2019 г., докато тяхната колежка от Белгия Фредерик Риес продължи да е евродепутат и след това, също като Ева Каили от Гърция, обвинена по аферата „Катаргейт“.
Шарл де Гол, внук и съименник на лидера на освободената Франция, беше европейски депутат от 1993 г. до 2004 , първо като центрист, преди да премине към „Национален фронт“.
Алесандра Мусолини, внучката на Бенито Мусолини, е също евродепутат и се бори за преизбиране от листата на „Форца Италия“. Нейният братовчед Кайо Джулио Чезаре Мусолини, правнук на Дучето, не успя да спечели евровота през 2019 г., когато се кандидатира от „Италиански братя“.
Най-голям син на последния император на Австро-Унгария, Ото Хабсбург-Лорен беше евродепутат от 1979 г. до 1999 г. Пламенен последовател на европейската интеграция, той представляваше Германия и беше избран от десния Християнсоциален съюз от Бавария. Той се отказа от ролята си на претендент на австро-унгарския трон в полза на сина си Карл, също избран в ЕП от 1996 г. до 1999 г. от Австрия.
Източник: АП/БТА
