Начало Водещи Доц. Стойчо Стойчев: Много е вероятно есента пак да ходим на избори

Доц. Стойчо Стойчев: Много е вероятно есента пак да ходим на избори

94
местни избори
Снимката е илюстративна

Възможни са нови предсрочни парламентарни избори през есента.Тази прогноза направи пред БНР политологът и университетски преподавател доц. Стойчо Стойчев.

„Смятам, че изборите през юни ще произведат парламент, който няма да бъде способен да излъчи стабилно мнозинство. И е много вероятно през есента отново да ходим на парламентарни избори. 50-ото Народно събрание очаквам да е по-фрагментирано – с между 6 и 8 партии. Може да се формира коалиция с повече субекти в нея, което да доведе до по-стабилно мнозинство. Има и вероятност да се създаде паритет между два основни блока в парламента, което да не даде възможност да се състави такъв тип мнозинство, затова е не малка вероятността за нови предсрочни избори през есента“, уточни той.

Политологът подчерта, че сме далеч още от стабилизация на политическата среда.

„До голяма степен тази стабилизация продължава да бъде химера, при положение че имаме двублоково разделение в парламента. Разделението в Народното събрание ще продължи да съществува. То ще бъде въз основата на няколко партии. Трудно е да се каже, че се завръща някакъв вид статукво или че има стабилизация“, заяви той.

Доц. Стойчев коментира, че сме в перманентна предизборна кампания, защото „партиите отправят послания, които да мобилизират твърдите ядра, агитките, а не да търсят разширяване на хората, които ги подкрепят на базата на разумни аргументи“.

„На купения вот и на клиентелното гласуване не може да се противодейства с технологии и наказания. Става, като се преодолее социалната маргинализация в обществото и трайната маргинализация на някои групи, които преди да имат гражданско самосъзнание и да мислят за гражданските си права, трябва да са задоволени техните битови нужди – неща от първа необходимост. Докато има хора, които живеят в трайна нищета и са в зависимост от работодатели на местно равнище – местни дерибеи, лихвари и т.н., няма как да преодолеем, че тези хора ще контролират и гласовете на хората, които са зависими от тях. Социално-икономически са мерките. Допреди 100 г. и в САЩ също се е гласувало изключително клиентелно. Проблемът е решен, когато хората започват да чувстват себе си независими субекти – икономически, житейски и финансово – от местни фактори, тогава никой не може да ги накара да гласуват по определен начин“, обясни политологът.

Той даде пример, че „българите, които ходят на гурбет в Западна Европа, и са традиционно от Кърджалийския или Благоевградския регион, много по-малко могат да бъдат мобилизирани да гласуват, както бяха преди 20-ина години. Там и активността много намаля и през последните 2-3 избора Кърджали е може би регионът с най-ниската избирателна активност в България“, посочи доц. Стойчев.