Руска Станчева завършва магистърска степен по славянска филология, Факултет по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 1988 – 1990 година е редовен докторант в Секция за съвременен български език на Института за български език, БАН. До 1995 г. е асистент в Секция за съвременен български език на Института, където до 2005 е и главен асистент, а след това е доцент и професор там. Тя е инициатор на проекта БЕРОН, който предоставя езикови справки онлайн и е първият официален дигитален правописен и правоговорен речник у нас.
– Проф. Станчева, опишете проекта БЕРОН – какви са езиковите ресурси, които съдържа той и какво може да бъде проверявано чрез него. Единствено правопис на отделни форми ли?
– БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн) е система за достоверна и достъпна информация за българския книжовен език. Официалният правописен речник е първият продукт, който системата предоставя за свободен достъп. Понастоящем този ресурс съдържа 2 400 000 форми.
Може да се търси информация в няколко посоки във връзка с: правоговор (това е първият „говорещ“ правоговорен речник, подпомаган от изкуствен интелект), правопис на думите заедно със всичките им форми, граматиката на думата (към коя част на речта е и какви са граматичните ѝ характеристики), особености на думата, свързани с най-често допусканите в практиката правоговорни, правописни и граматични грешки и ако думата има омоним или дублет, те се представят при търсене.
Всеки ден в рубриката „Въпрос на деня“ се публикува и езиков казус от въпросите, задавани на Службата за езикови справки на Института за български език на БАН.
Ресурс от особена важност са правилата за правопис и пунктуация, защото те по същество управляват официалното общуване на български език. Затова тези правила се достъпват както от заглавната, така и от вътрешните страници при търсене на дума.
– Към кои категории потребители се целите и очаквате ли този проект да допринесе по някакъв начин за подобряване езиковата култура на хората?
Онлайн речникът е за всички, които се интересуват от българския книжовен език.
БЕРОН е особено полезен, когато имаме колебания кое е правилното произношение или коя форма на дадена дума да употребим. В този смисъл той е важен за подобряване на езиковата ни култура в ежедневието.
Изключително ценен е и за 400-те български училища по света. В сферата на образованието е мощен ресурс и за преподаване, и за самоподготовка, както и за правене на тестови задачи за оценяване на ученици и на студенти.
– Платформата ще замени ли изцяло телефонната линия за езикови справки към Института за български език?
– Платформата може само донякъде да замести телефонната линия за езикови справки, защото на службата се задават и строго специфични въпроси, свързани с езиковедски области, които не представляват интерес за широк кръг потребители.
В този смисъл е необходимо да се търси баланс при представянето на информацията. В първите месец-два внимателно ще следим поведението на потребителите, за да оценим какви са нуждите им.
– Бихте ли очертали какви промени претърпява българският език през последните години и какви тенденции (негативни и/или положителни) се наблюдават? Технологиите влияят ли негативно върху езиковата култура?
– Промените в езика са закономерно и естествено явление – не се променя само мъртвият език, защото никой не общува на него. Промените произтичат от комуникативните потребности на хората и затова всички живи езици се променят.
Ние внимателно следим езиковите иновации – най-вече в лексиката – защото това е най-динамичната система в езика. Събрали сме редица нови думи, които, образно казано, „сме оставили в чакалнята“ – за да проследим поведението им – и ако се окаже, че са с устойчива употреба, те ще бъдат включени в състава на книжовния език.
Често пъти в публичното говорене ставаме свидетели на неочаквани конструкции или на откровени грешки, които се превръщат в езикова мода. Затова и се боим, че езикът ни се е профанирал, станал е груб или пък обеднява…
Тъкмо тази наша реакция обаче е свидетелство, че подобни прояви са извън книжовната норма и са знаци било на маниерност, било на незнание или пък просто на неуважение към аудиторията. Видяхте как с насмешка се прие изразът „Всеки сам си преценя“ и стана белег на неграмотност.
Фактът, че в езика ни навлязоха твърде много англицизми, които изместват български думи, поражда опасения, че езиковата ни идентичност се разрушава, но този страх само донякъде е основателен, защото сме свидетели и на обратния процес – на изчистване на езика.
Ще дам само един пример – допреди известно време в политическия дискурс често се използваше изразът „екшън план“, днес обаче този израз е заменен от нашето си словосъчетание план за действие. Има още редица подобни примери.
Що се отнася до технологиите, зависи от целите, за които ги използваме. Да, в случая с нашата платформа, технологиите ни позволяват да разпространяваме езиковата култура, защото БЕРОН е на телефона ни, на лаптопа ни, на таблета ни.
