Начало Водещи Проф. д-р Руска Станчева за ДЕБАТИ: Свидетели сме на изчистване на езика...

Проф. д-р Руска Станчева за ДЕБАТИ: Свидетели сме на изчистване на езика от англицизми

189
Проф. Руска Станчева

Руска Станчева завършва магистърска степен по славянска филология, Факултет по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 1988 – 1990 година е редовен докторант в Секция за съвременен български език на Института за български език, БАН. До 1995 г. е асистент в Секция за съвременен български език на Института, където до 2005 е и главен асистент, а след това е доцент и професор там. Тя е инициатор на проекта БЕРОН, който предоставя езикови справки онлайн и е първият официален дигитален правописен и правоговорен речник у нас.

– Проф. Станчева, опишете проекта БЕРОН – какви са езиковите ресурси, които съдържа той и какво може да бъде проверявано чрез него. Единствено правопис на отделни форми ли?

– БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн) е система за достоверна и достъпна информация за българския книжовен език. Официалният правописен речник е първият продукт, който системата предоставя за свободен достъп. Понастоящем този ресурс съдържа 2 400 000 форми.

Може да се търси информация в няколко посоки във връзка с: правоговор (това е първият „говорещ“ правоговорен речник, подпомаган от изкуствен интелект), правопис на думите заедно със всичките им форми, граматиката на думата (към коя част на речта е и какви са граматичните ѝ характеристики), особености на думата, свързани с най-често допусканите в практиката правоговорни, правописни и граматични грешки и ако думата има омоним или дублет, те се представят при търсене.

Всеки ден в рубриката „Въпрос на деня“ се публикува и езиков казус от въпросите, задавани на Службата за езикови справки на Института за български език на БАН.

Ресурс от особена важност са правилата за правопис и пунктуация, защото те по същество управляват официалното общуване на български език. Затова тези правила се достъпват както от заглавната, така и от вътрешните страници при търсене на дума.

– Към кои категории потребители се целите и очаквате ли този проект да допринесе по някакъв начин за подобряване езиковата култура на хората?

Онлайн речникът е за всички, които се интересуват от българския книжовен език.

БЕРОН е особено полезен, когато имаме колебания кое е правилното произношение или коя форма на дадена дума да употребим. В този смисъл той е важен за подобряване на езиковата ни култура в ежедневието.

Изключително ценен е и за 400-те български училища по света. В сферата на образованието е мощен ресурс и за преподаване, и за самоподготовка, както и за правене на тестови задачи за оценяване на ученици и на студенти.

– Платформата ще замени ли изцяло телефонната линия за езикови справки към Института за български език?

– Платформата може само донякъде да замести телефонната линия за езикови справки, защото на службата се задават и строго специфични въпроси, свързани с езиковедски области, които не представляват интерес за широк кръг потребители.

В този смисъл е необходимо да се търси баланс при представянето на информацията. В първите месец-два внимателно ще следим поведението на потребителите, за да оценим какви са нуждите им.

– Бихте ли очертали какви промени претърпява българският език през последните години и какви тенденции (негативни и/или положителни) се наблюдават? Технологиите влияят ли негативно върху езиковата култура?

– Промените в езика са закономерно и естествено явление – не се променя само мъртвият език, защото никой не общува на него. Промените произтичат от комуникативните потребности на хората и затова всички живи езици се променят.

Ние внимателно следим езиковите иновации – най-вече в лексиката – защото това е най-динамичната система в езика. Събрали сме редица нови думи, които, образно казано, „сме оставили в чакалнята“ – за да проследим поведението им – и ако се окаже, че са с устойчива употреба, те ще бъдат включени в състава на книжовния език.

Често пъти в публичното говорене ставаме свидетели на неочаквани конструкции или на откровени грешки, които се превръщат в езикова мода. Затова и се боим, че езикът ни се е профанирал, станал е груб или пък обеднява…

Тъкмо тази наша реакция обаче е свидетелство, че подобни прояви са извън книжовната норма и са знаци било на маниерност, било на незнание или пък просто на неуважение към аудиторията. Видяхте как с насмешка се прие изразът „Всеки сам си преценя“ и стана белег на неграмотност.

Фактът, че в езика ни навлязоха твърде много англицизми, които изместват български думи, поражда опасения, че езиковата ни идентичност се разрушава, но този страх само донякъде е основателен, защото сме свидетели и на обратния процес – на изчистване на езика.

Ще дам само един пример – допреди известно време в политическия дискурс често се използваше изразът „екшън план“, днес обаче този израз е заменен от нашето си словосъчетание план за действие. Има още редица подобни примери.

Що се отнася до технологиите, зависи от целите, за които ги използваме. Да, в случая с нашата платформа, технологиите ни позволяват да разпространяваме езиковата култура, защото БЕРОН е на телефона ни, на лаптопа ни, на таблета ни.

Още интервюта – четете тук