Българската храброст от миналото ни е задължаваща. И не стига само да я вадим на показ всяка година като наследен от предците орден. За да имаме право да се наричаме нейни наследници, трябва да намерим днешното ѝ проявление. Храбростта на днешна България не може да бъде само “на маса” и не бива да се превръща в квартален бабаитлък. Онази храброст, за която говоря, няма да я призовем с татуиран на прасеца Ботев. Нито с исторически паркове и паравоенни дружинки. Храбростта не е равна на омраза срещу всичко, което е различно от нас и което може би просто не разбираме.
Храброст е да отстояваш свободата на страната си сякаш е твоята лична свобода. Защото рано или късно те се оказват едно и също.
Преди дни Кремъл е обяви за издирване президента Зеленски и този акт е колкото абсурден, толкова и показателен за значимостта на Зеленски и за тежестта на времената, в които живеем. Да те издирва Путин днес е равносилно на орден за храброст.
Седмици наред грузинските граждани показват каква НЕ може да бъде грузинската мечта. Днешна Грузия, млада Грузия няма да допусне прокарването на параноични пропутинови закони и е готова да защити свободата си. Всеки от онези хора, които се изправят по площадите срещу оръдията със сълзотворен газ – ето ви го нагледния урок по храброст.
Храбростта има различни измерения. Най-често обаче храбростта е действие. Българската храброст би могла да изглежда така:
- —> да бъдем адекватен съюзник в ЕС и НАТО, особено по отношение инвазията на Путин в Украйна;
- —> да превъоръжим без отлагане армията си със съвременна техника, за ужас на Митрофанова и компания, които се надяват завинаги да си останем един музей на съветското въоръжение;
- —> да изберем бъдеще извън кремълската орбита, когато избираме управлението си – нищо че ни е писнало от кризи и от избори;
- —> да останем тук, въпреки вечното изкушение на Терминал 2 – да останем и да не оставяме страната си без хора, готови да защитят бъдещето ѝ, сякаш е тяхното собствено бъдеще.
Честит Ден на храбростта и празник на Българската армия!