Стоянка Черкезова е доцент по статистика и демография в Института за изследване на населението и човека в Българската академия на науките, където е и научен секретар. Научните ѝ интереси са в областта на стареене на населението и социално-икономическо развитие, междупоколенчески
неравенства и достъп до права и ресурси в третата и четвъртата възраст, политики
за включване на възрастните, миграция, етничност и интеграция,
права и възможности на хора с различен икономически и социален статус в
областта на заетостта, образованието, здравните услуги, дългосрочната грижа. Тя е доктор по икономика.
– Доц. Черкезова, от последните данни на НСИ видяхме, че продължават някои негативни тенденции, които влияят върху намаляването на населението на страната като цяло. Какво е вашето обобщение на тези данни?
– Да, действително продължават тенденциите на намаляване и остаряване на населението, на превишаване на смъртността над раждаемостта и като цяло на относително висока смъртност и ниска раждаемост.
Втора поредна година наблюдаваме увеличаване на раждаемостта, респ. на фертилността, които можем да измерим по различен начин.
Тоталният коефициент на плодовитост представлява хипотетичният брой деца, който една жена във фертилна възраст може да има в живота си към съответния момент. Ако доскоро той се колебае между 1.5 – 1.58, сега неговата стойност 1.78 за 2022 г. и 1.79 за 2023 г.
Това е един много добър показател за една страна, която има сходно цивилизационно развитие като останалите европейски страни. В развитите страни, към които спада и България, по принцип е нормално тоталният коефициент на плодовитост да е по-нисък, следователно и раждаемостта да е по-ниска.
Но това увеличение на фертилността и раждаемостта в последните две години може да е временно. Все още не можем да говорим за тенденции.
Има поне две обяснения за увеличаването на раждаемостта през последните две години.
В България има два основни модела на раждаемост, които са противоположни.
Първият модел на раждаемост това е ранната и извънредно ранна раждаемост при жени под 18-годишна възраст, при които имаме както ранно раждане, така и повече деца в рамките на фертилния живот.
Във втория, коренно противоположен модел, имаме отлагане на ражданията за по-късни възрасти. И в резултат на отлагане на първото раждане намалява и раждаемостта изобщо. Тоест, намалява броят на родените от една жена деца, тъй като не остава време понякога за второ, трето и т.н.
Първата възможна хипотеза, която може да обясни това, че има увеличаване на тоталния коефициент на плодовитост, е че има увеличение на жените, които попадат в първия модел. Данните за 2023 година, обаче показват, че всъщност увеличението на ражданията се случва повече при жените в по-високи възрасти. Което означава, че тази хипотеза по-скоро не е вярна.
Другото потенциално обяснение, и то е по-вероятното, сега да се реализират отложени раждания в последните години, които да са били отложени заради пандемията от Ковид-19.
– Вярно ли е твърдението, че, за да обърнем негативните тенденции, е необходимо да има 100 хил. раждания на година?
– В момента действително трябва ражданията да са доста повече, отколкото са сега, за да може да се обърне тенденцията. Действително има резон, в подобно твърдение, но практически това е слабо вероятно. Защото, на първо място, тоталният коефициент на плодовитост трябва да се увеличи на поне 2.1 деца приблизително.
Или, казано по друг начин, на всеки 10 жени, които раждат по две деца, да има една жена, която ражда три.
Освен че това не се случва, също така и броят на жените, които са във фертилна възраст – между 15 и 49-годишна възраст, не е достатъчен, за да постигнем този брой деца годишно.
Защо се случва така? Все още има дискусия между учените и две основни преобладаващи хипотези.
Едната е, че България, както и много други развити страни, преминават през промяна на ценностите по отношение на отглеждането на дете.
Ако в предишни периоди, когато ценностите са били повече ориентирани към традиционното и модерното, сега, в постмодерното общество не е толкова важно самото раждане на дете, колкото е важна изявата на човека и това не става задължително през неговата роля на родител.
Тоест, детето често не е главна цел в живота на хората. Какво означава това? В традиционното семейство са се раждали много деца, които са били необходими като работна сила.
В модерното семейство намалява броят на децата, които се раждат, но причината за намаляването му е по-скоро заради едно преминаване от количество към качество.
Родителите искат да отгледат по-добре децата си, да ги възпитат, да им дадат необходимото образование, да са здрави. В постмодерното общество, дори и самото отглеждане на детето вече не е толкова важно.
Преминава се към други варианти на себеизяви в живота. Жизнените траектории стават най-различни, най-разнообразни, хората търсят друг вариант на себеосъществяване. Това е едното обяснение.
Другото обяснение е свързано с доходите, с усещането за сигурност, с качеството на живот, което хората имат. Ако липсва сигурност и доходите са ниски, родителите могат да се страхуват да има деца, докато не настъпи по-благоприятен период.
Но както виждаме, дори и в много развити общества, когато имаме високо качество на живот, там раждаемостта също не е висока. Дори и в някакъв момент да имаме повишаване на качеството на живот, дори когато стигнем този момент, тогава започват да се проявяват тези постмодерни ценности.
Има и една обединяваща хипотеза, конкретно за България и Източноевропейските страни, която е най-релевантна – счита се, че при нас спадането на раждаемостта в първите години на Прехода се дължи на голяма несигурност, турбулентност.
Значителна част от ражданията бяха отложени именно заради това – заради сложната икономическа, социална и политическа обстановка и несигурността в бъдещето. След това тази тенденция започна малко по малко да се утвърждава като нов модел на поведение. Следващите поколения виждаха от предходните, че ражданията могат да се отложат, че това е нормално, че това е постижимо, че не е обществено нелегитимно.
По този начин започнаха да се утвърждават нов тип ценности и нагласи. Нормално е да се реализираме по-добре преди да създадем семейство, да отложим ражданията за подходящия момент и да не е нужно да раждаме в по-ранна възраст. Всичко това води до намаляване на броя на децата, защото намаляват и вторите и третите раждания не се реализират понякога поради отлагане на първите раждания.
– За да обобщим – подобряването на качеството на живот не е задължително обвързано с повишаването на раждаемостта и подобряването на демографската картина.
– По принцип, да. Когато обществата стигнат определено равнище на жизнен стандарт, на доходи, на образование, на здравеопазване, участие на жените на пазара на труда, тогава се случва и това – промяна в ценностите.
Наскоро правих едно изследване, от което става ясно, че обществото в България що се отнася за ценностите спрямо родителството е все още по-скоро в модерността и традиционното в сравнение с останалите европейски страни, но видимо ценностите се изменят към постмодерни.
За период от 12 години хората във всички страни в Европа променят вижданията си спрямо родителството към повече постмодерност и намаляване на важността на родителството.
Конкретно в България има два пъти увеличаване на дела на хората за този период, които смятат, че е напълно нормално човек да няма деца в своя живот.
В такъв смисъл, гледайки посоката на изменение на тези ценности не можем да очакваме силно позитивни резултати от политики, насочени към раждаемост. Но не можем да отречем напълно политиките по отношение на раждаемостта и това, което трябва да се прави, за да може семействата в най-различните им форми, родителите и техните деца да живеят по-добре.
Т.е. повишаването на качеството на живот е важна част от политиките най-малкото заради повишаване на качеството на отглеждане на децата, но не можем да кажем с категоричност, че това ще доведе до повишаване на раждаемостта. Можем да се надяваме, че все пак може да доведе до някакво подобряване на тези показатели, свързани с раждаемостта, но имайки предвид и промяната в ценностите, трудно можем да очакваме някакъв обрат. Можем да смекчим негативните тенденции, но не можем да ги обърнем в следващите 10-15 години.
– Пресилено ли е да се говори за демографска криза и демографска катастрофа? Разбирам, че е вероятно тези тенденции, за които говорите, да продължат и през следващите години.
– Може да се говори за крайно неблагоприятни демографски промени и демографски тенденции. Не бих го нарекла демографска катастрофа, като се има предвид, че в следващите поне 15 години се очаква в още 60 страни в света, освен България, населението да намалява.
Много повече са обществата от тези 60 страни, в които населението остарява. Това са естествени процеси, през които преминават обществата. Просто ние сме в такъв етап – при нас е по-остро, защото, освен раждаемостта, за която говорехме до момента, имаме относително висока смъртност.
И когато говорим за качество на живот, всъщност качеството на живот е един от пътищата, по които да вземем мерки за намаляване на смъртността. Това е нещо, което ще забави намаляването на населението. А когато намалим детската и преждевременната смъртност, ще работим също и за забавяне на остаряване на населението.
Третият фактор, това са миграциите. По това се отличаваме от останалите развити страни. Ние, заедно с други Източноевропейски страни, имаме отрицателно миграционно салдо, което съдейства за намаляване на населението. И тъй като миграцията е по-скоро сред младото население, това съдейства и за остаряване на населението.
Тоест, тук са по-неблагоприятните тенденции, в сравнение с другите страни, което отново ни връща към темата за качеството на живот. Просто казано трябва да търсим отговора на въпроса как една страна да стане отново привлекателна, за да може хората да идват да живеят в нея и да не искат да си тръгват? Когато имаме подобрено качество на живот, намалени неравенства, повишени доходи, подобрено здравеопазване, добре работеща образователна система, тогава можем да търсим този положителен ефект върху миграциите, върху намеренията за раждане и върху смъртността.
В този смисъл, „катастрофа“ е много силна дума. „Криза“ също ми се струва силна дума. По-скоро говорим за неблагоприятни демографски тенденции, които все пак трябва да приемем, че са част от цивилизационното развитие.
