Между 14 и 25 април 1928 г. България е разтърсена от три силни земетресения, които разрушават голяма част от Южна България. Серията от трусове са в Маришката сеизмична зона. Общо при трите труса загиват над 100 души, над 1000 са ранени, десетки остават без подслон. Повредени са повече от 70 000 сгради.
Катастрофата започва на 14 април. В района на Чирпан, в 11:20 ч., е регистрирано земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер, т. нар. Чирпанско земетресение. Епицентърът е на 8 км северозападно от града.
Денят е Велика събота преди Великден.
Земетресението е последвано от други два силни труса – на 18 април вечерта с магнитуд 7,0 по скалата на Рихтер и епицентър близо до Поповица, Пловдивско, и на 25 април – с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер и с епицентър близо до гр. Гълъбово. Последният трус е познат и като Старозагорското земетресение.
След втория трус – на 18 април, който е най-силният, най-засегнати са селищата в Садовска община – Садово и Попово. Деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
На 24 и на 25 април 1928 г. Народното събрание приема Закон за подпомагане на пострадалите от земетресението. С постановление на Министерския съвет от 26 април 1928 г. са отпуснати 100 млн. лв. за възстановяване на щетите. С решение на Народното събрание е създадена Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област от 1928 година (ДИПОЗЕ) със задача да извърши научно обследване на земетресенията.
БТА съобщава за реакциите в света на станалите у нас земетресения в своя бюлетин “Преглед на чуждия печат”:
Холандски печат
“Алх. Ханцелсвлад” (25 април 1928 г.) пише: Ужасно нещастие е поразило България. Едно катастрофално земетресение е постигнало бившата Източна Румелия. Големи разрушения са причинени в старата столица на тази провинция и в околностите. Не е възможно да съставим още ясно представление за размера на нещастието, но получените сведения за положението на засегнатите области показват вече, че българския народ и правителството ще се намерят пред голямо затруднение, за да могат да облекчат най-тежките страдания и да преодолеят и предотвратят по-лоши последствия от страшния удар, който природата нанася на страната, която и без това изнемогваше под непосилните тежести, оставени ѝ от войните, които работливия селски народ се мъчеше да преодолее с рядка енергия. (…) И в другите европейски страни трябва да не се изпуска из пред вид, че нуждата и мизерията, причинени от земетресението в най-богатите области на страната, са в състояние да имат политически последствия за Балканите. Миналото показва, че в тези области бежанците и бездомниците стават лесно плячка на агитатори, които чрез осуетяване на умирението и успокоението на Балканите, се стараят да постигнат своите политически цели. Ето защо и за мира на Балканите е от голямо значение да не се откаже на българското правителство подкрепа и съдействие в тежката задача, която му предстои – облекчение на най-голямата нужда на населението и възстановяване грамадните загуби, причинени от природната стихия, загуби, които се увеличават ежедневно, тъй като трусовете все още и още не са престанали.
Английски печат
“Манчестър Гардиън” (25 април 1928 г.) на уводно място пише: Каквато и да е тяхната причина, балканските земетресения по брой и по сила се отличават от ония, на които Европа е привикнала. Разбира се, всеки е склонен да смята своите катастрофи по-големи, но дори и така да е, картините на пловдивската катастрофа напомнят разрушения, като ония, от които пострада Япония…
Н. В. Царят за земетресението
“Таймс” (26 април 1928 г.) в кореспонденция от София пише: Цар Борис прекара последните пет дена между жителите на опустошената от (…) трусове област, като установи размера на катастрофата и взема активно участие в устройството на помощни мерки. В разговор с (…) кореспондент, Царят предаде впечатленията си от своята обиколка всред тия сцени на съсипии и опустошения. Той е взел близо 700 км с автомобил, разгледал е всички места, засегнати от трусовете и е поразен от големината на катастрофата в Южна България. Положението на Пловдив е по-сериозно от това на Чирпан и Борисовград и земетресението е най-силното от всички, известни в България. В Папазли (дн. с. Поповица – бел. ред.) един трен (влак – бел. ред.), който минавал по времето на земетресението, се е избавил по едно чудо от катастрофа, тъй като той току-що минал моста над Марица, преди последният да потъне с 80 см вследствие на труса… Имало е и много други щастливи отървания. Броят на жертвите, макар и голям, е малък в сравнение с материалните щети, които сега официално са оценени на 3 100 000 лири. Негово Величество обаче се страхува, че броят на жертвите ще се увеличи по-късно. Това ме безпокои най-много, каза Цар Борис, защото аз видях населението да живее всред развалините, без подслон и храна, и поради това изложено на най-големи опасности под дъжда, който вали от няколко дена. Аз намерих много болни в градовете и селата и във връзка с това не мога да не призная мъдростта на решението, взето от Италианския червен кръст, който в своите усилия да ни помогне е започнал с изпращането на палатки, които са тъй необходими за запазване здравето на оцелелите. Ние трябва да организираме помощни служби бързо, добави той, и аз вече говорих надълго с моя министър-председател, защото дъждовете ще довършат работата на земните трусове и ще доразрушат останалите къщи, особено в селата, където те обикновено са построени от кирпич. Освен това дъждът ще съсипе запасите от зърнени храни, останали в засегнатата област. Правителството и съществуващите организации ще направят всичко възможно, за да облекчат страданията на населението, но големината на катастрофата е такава, че само източниците на страната не ще бъдат достатъчни. Затова ние посрещаме с чувства на най-дълбока признателност помощта, която ни се изпраща от чужбина.
Румънския печат
Нещастието в България
“Нямул Романеск” (29 април 1928 г.) помества на уводно място следната статия от професор Йорга: Една обширна област от България бе жертва на едно от най-ужасните земетресения, които е запомнил югоизтока на Европа. Може би само то, подобно на това, което разруши зидовете на Галиполи, и позволи преди 600 години настаняването на турците в този град. Три града или градчета са днес разрушени и десетки хиляди хора не знаят къде да намерят сигурност и подслон. Това огромно нещастие навсякъде събуди чувство на жалост. От славянските държави, като Югославия и Полша, дойдоха утешителни думи, пари в помощи. (…) Дойде време да си помислим и ние за нашия морален дълг. Каквото и да е било между съседи, те остават съседи, с които ни свързват толкова спомени покрай толкова интереси. И едно цяло население често пъти няма нищо общо с политиката на едно или повече правителства. Както и да е, ние трябва да помогнем с пари или с хляб. Червеният кръст и правителството имат на първо място думата.
Италиански печат
“Джиорнале Д’Италия” (Рим, 1 май 1928 г.) пише: Шефът на правителството се разпореди да с
