Новата динамика в Близкия Изток значително укрепва ръката на Нетаняху в осигуряването на международна военна подкрепа за Израел. Тя му позволява да удвои военните усилия на Израел в Ивицата Газа срещу групировката „Хамас“, подкрепяна от Иран, а след това евентуално да се прехвърли към другуят ирански сателит –ливанската „Хизбула“. Сега израелският министър-председател има по-голяма свобода на действие да представи войната в Газа като борба за национално оцеляване срещу добре въоръжена държава, водена от ислямистки фундаменталисти, разработващи ядрено въоръжение.
Иран хвърли спасително въже на Нетаняху точно когато международното търпение към десния израелски лидер висеше на косъм. Въпреки нарастващите цивилни жертви в Газа, Нетаняху се противопостави на президента на САЩ Джо Байдън, който настоя да се избегне пълна атака срещу граничния град Рафах. Той беше подложен на изключителен натиск и заради убийството на седем хуманитарни работници от израелската армия.
Иранската атака прави аргументите за подкрепа за Израел почти неопровержими, благодарение на нещо, което може да се окаже голяма стратегическа грешка на иранския режим. Широко критикувани у дома заради корупцията, лошото икономическо управление и незачитането на правата на човека – ръководството на Иран сега е изправено пред риск да изглежда военно неспособно.
Подкрепата на Байдън за Израел вече е „желязна. В САЩ членовете на Конгреса от двете партии настояха за одобрение на допълнителна международна помощ за Израел след действията на Иран. Британският премиер Риши Сунак заяви, че Великобритания „ще продължи да защитава сигурността на Израел“. Франция и Великобритания, двете европейски ядрени сили на НАТО, активно участваха в отбраната срещу иранските бомбардировки.
Кои са двата възможни варианта?
Яков Амидрор, бивш съветник по националната сигурност на Нетаняху, се съгласи, че атаката е дала на бившия му шеф златна възможност.
„На Биби (Нетаняху) са дадени две добри възможности – а това рядко се случва. Той може или да вземе главата на октопода, която е Техеран, като заяви, че сега има легитимността да го направи, или може да каже на американците: Разбираме, че не искате ескалация с Иран и сме готови да направим компромис, но искаме в замяна Америка да даде на Израел цялата необходима помощ, за да унищожи военния капацитет на „Хамас“ в Газа“, смята Амидрор.
Първият вариант – директна атака срещу Иран, би бил от огромно начинание само за Израел. Съединените щати вече сигнализират, че искат да избегнат подобен сценарий.
„При нормални обстоятелства Израел би трябвало да отговори на нападение от такова естество и мащаб. Но в този случай, Израел може да се наложи да се съгласи с американските предпочитания, което със сигурност противоречи на някои от основните принципи на стратегията за национална сигурност на Израел“, смята Чарлз Фрейлих, бивш съветник по националната сигурност на Израел.
Опасенията за директен сблъсък с Техеран засилват
Йоси Купервасер, бивш генерален директор на Министерството на стратегическите въпроси на Израел, отбеляза, че цялата война в Газа всъщност е била „война срещу Иран“ от самото начало. Той добави, че Израел трябва „да ограничи възможностите на фанатичния режим в Иран.
„За тази цел, първо трябва да завършим работата в Газа, която ще бъде болезнена за иранците. Всичко започна, защото те искаха да спасят „Хамас“. Второ, трябва да се уверим, че ще има последици за иранския ядрен проект. Само си представете, ако нещо подобно се бе случило, във време, в което иранците разполагат с ядрени оръжия“, смята той.
Наистина, вече има признаци, че Израел се възползва от действията на Иран, за да напредне както в Газа, така и в Ливан. Дискусиите на високо ниво със САЩ за Рафах, където Вашингтон иска да избегне тотална инвазия в града, сега са на „заден план“.
На ливанския фронт в неделя израелските отбранителни сили нанесоха удар дълбоко в североизточен Ливан, удряйки „значителен обект за производство на оръжия“, принадлежащ на Хизбула. Припомняме, че ливанската групировка изстреля около 40 ракети по Северен Израел по време на иранската атака.
Има нарастващ натиск върху Нетаняху от страна на ултранационалистическите и крайнодесни партии в неговата управляваща коалиция за по-мошен и незабавен отговор на иранските атаки. Итамар Бен-Гвир, министър на националната сигурност, и Бецалел Смотрич, министър на финансите на страната, призоваха израелския лидер да не се поддава на влиянието на САЩ.
„Биби изслушва всички и ще се опита да балансира всички изисквания към него, но не виждам да се въздържа от някакво отмъщение“, каза за POLITICO израелски държавен служител, пожелал анонимност. „Има осъзнаване, че това е повратна точка, която ще бъде от дипломатическа полза за Израел. Атаката разкъса маската и показа на света какво е Иран и ние не искаме наши действия да отвличат вниманието от случилото се. Това е възможност за нас да изградим много по-силна антииранска коалиция, ако играем разумно. Така че, да, ще има отмъщение, но то ще бъде по-ограничено и премерено, за да не обидим нашите съюзници, които ни помогнаха толкова много по време на атаката.“
Министърът на военния кабинет Бени Ганц намекна същото, казвайки в изявление:
„Ние ще изградим регионална коалиция и ще изискаме цената от Иран по начин и във време, които са подходящи за нас.“
Дани Данон, бивш израелски пратеник в ООН, сега депутат от Ликуд, каза пред POLITICO, че някакъв вид контраудар е неизбежен.
„Би било безотговорно да не отмъстим след такава безпрецедентна атака от Иран срещу Израел“, каза той и добави:
„Знаем, че Иран стои зад всички подставени лица. Това е първият път, когато те решиха да ни атакуват директно. Няма друг начин, освен да изпратим ясно съобщение, че това е грешка, която няма да бъде приета от нас. Да не отмъстим ще доведе до нова атака от Техеран“, каза той.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
