Цената на биткойна достига нови рекордни върхове през последните седмици. В началото на февруари цената му беше малко над 43 000 долара, а към средата на март вече се движи около 70 000 долара.
В началото на годината Федерална комисия за ценните книжа и фондовите борси (ФКЦКФБ) на САЩ одобри първите в света борсово търгувани фондове (ETF) за биткойни. Това, както и очакванията, че централните банки ще намалят лихвените проценти, доведе до значителен приток на средства в борсово търгуваните фондове (ETF) за биткойн и към криптопазара като цяло.
Наскоро и британският орган за финансов надзор (FCA) одобри пускането на борсово търгувани облигации, обезпечени с криптоактиви, за професионални инвеститори в Обединеното кралство, припомня БТА.
Вниманието на инвеститорите сега се насочва към предстоящия т. нар. халвинг (halving) на най-популярната криптовалута, пише Ройтерс. Това може да бъде събитие, от което биткойнът и криптопазарът да се възползват, или просто техническа промяна, разглеждана като повод за спекулации и неоправдано вдигане на цената.
Какво точно е халвингът?
Халвингът е промяна в основната блокчейн технология на биткойн, предназначена да намали скоростта, с която се създават нови биткойни.
Събитието намалява наполовина възнаграждението, което получават „копачите“ на биткойни – участници в системата, които на доброволен принцип чрез специализирано оборудване валидират трансакции в мрежата и създават нови токени. Целта е да се намали броят биткойни, които се вливат на пазара.
Биткойнът е проектиран от самото си създаване да има ограничено крайно предлагане от 21 милиона. Досега на пазара са пуснати около 19,6 милиона токена.
Халвинг се случва приблизително на всеки четири години или всеки път, щом към блокчейна бъдат добавени 210 000 „блока“.
В момента „копачите“ получават 6,25 биткойна за всеки блок, който обработят успешно. Това означава, че компютрите им имат достатъчно изчислителна сила, за да разрешат криптографските „пъзели“, които подсигуряват биткойн мрежата и не позволяват тя да бъде компрометирана.
При халвинга количеството биткойн, налично като награда за копачи, се намалява наполовина. Това прави добива по-малко печеливш и забавя производството на нови биткойни.
Кога ще се случи халвингът и как ще повлияе на биткойна?
Няма точно определена дата за момента на халвинг, тъй като той зависи от това кога броят на добавените „блоковете“ достигне 210 000. Това обаче се очаква да се случи към края на април.
Според някои по-трудното създаване на биткойни повишава стойността им. Колкото по-ниско е предлагането на дадена стока, при равни други условия, толкова повече цената ѝ се повишава, ако търсенето е достатъчно високо.
Намаляването на предлагането на биткойни трябва да повиши цената, казват някои анализатори и търговци на криптопазара. Други обаче оспорват тази логика, като отбелязват, че всяко подобно въздействие вече е калкулирано в текущата цена.
Предлагането на биткойни на пазара до голяма степен се свежда до активността на „копачите“, но секторът не е непрозрачен, а данните за запасите и доставките са оскъдни.
Ако „копачите“ продадат резервите си, то това може да окаже низходящ натиск върху цените.
Какво се случи при предишните халвинги?
Няма ясни доказателства, които да предполагат, че предишни халвинги са довели до покачване на цената на биткойн.
Когато последното преполовяване се случи на 11 май 2020 г., през следващата седмица цената на биткойн се повиши с около 12 на сто.
По-късно през годината дигиталната валута започна рязко да расте, но зад това седяха различни обяснения – включително и покупките от много малки инвеститори по време на локдауните, свързани с пандемията.
След халвингът, който се случи през юли 2016 г., биткойнът поскъпна с около 1,3 на сто седмица по-късно, преди отново да поеме надолу.
Финансови регулатори многократно са предупреждавали, че пазарът на биткойн е спекулативен, движен от рекламиране и желания за бързи печалби, заради което представлява реална вреда за инвеститорите. Въпреки това регулаторни органи вече одобряват продукти за търговия с биткойни.
Бързите скокове и стръмните спадове са често срещани при ценовото развитие на биткойна. При предишния си „бичи“ пазар през ноември 2021 г. криптовалутата премина границата от 68 000 долара. Приблизително година по-късно вече се търгуваше под границата от 20 000 долара.
По сходен начин цената на биткойн през последната седмица се покачи до рекордните над 73 000 долара към даден момент, след което отстъпи за кратко до 66 000 долара, и завърши в петък на ниво около 70 000 долара.
Пазарната капитализация на биткойн към петък, 15 март, е 1,38 трилиона долара, сочат данни на специализираната платформа „Койнмаркеткап“ (Coinmarketcap).
Втората най-популярна криптовалута след биткойна – етера, който има капитализация от 455 милиона долара, достигна цена от малко над 3700 долара към петък.
Третата по капитализация криптовалута – стейбълкойна тетър (tether – USDT), който е обвързан с долара, който има капитализация от около 103 милиона долара, струва малко под 1 долар за брой.
Високата волатилност трябва да намалее с узряването на критовалутите, надяват се някои анализатори. Появата на борсово търгувани фондове за биткойни, което улеснява по-широк кръг от инвеститори да получат експозиция към дигиталната валута, може да помогне за намаляване на тази волатилност при биткойна.
