След проваленият скандал с изтеглянето на стихотворението „Аз съм българче“ от учебниците и скандала с продажбата на „Школо“, нов скандал избухна.
Остроумни „граждани“ откриха, че на корицата на изданието с поезия от Вазов на издателство „Хермес“ е изобразено момченце, развяващо българския трибагреник, но облечено в жълто-синьо – цветовете на украинското знаме.
Това предизвика патриотично вълнение, критики към издателите и призиви за бойкот на изданието – защо е изобразено украинското знаме на корицата.
Обаче се оказа, че тази „украинска пропаганда“ на корицата е от 2002 година, а авторът на рисунката всъщност е използвал като вдъхновение факта, че сина му по онова време е носил точно такъв анцуг.
Издателството бързо реагира на публикацията в столичен медиен източник.
В резултат на спекулативната информация в Pik.bg за книгата „Аз съм българче“ от Иван Вазов, категорично заявяваме, че въпросителната статия съдържа манипулативна и лъжлива информация. Корицата и цялото художествено оформление на книгата са създадени през 2002 година, а книгата се продава вече 22 години с тази корица. Опитите за свързване й с настоящи политически събития са неподходящи, посочват от издателството.
Бдителна гражданка забеляза, че първото издание на книгата показва детето в бели дрехи, докато в новото издание цветовете вече са сменени.
Според издателството, първата корица е от 2002 година, а втората от 2006 година, като синът на автора е носил белия и син оцветен анцуг. Никакви политически намерения не са имали към това, гарантират от издателството.
Въпреки обясненията на издателството, коментарите под публикацията продължават с призиви за бойкот на книгата и изтегляне на изданието от продажба, както и да бъде сменена корицата.
От някои обаче коментарите са някакви обидни въобще.
Павлина Джарова „цитира приятелка“ и казва, че това „цветосъчетание“ е „разединяващо“.
Ще цитирам една приятелка: „… толкова ни е отвратило плонжирането пред Брюксел и НАТО, че една картинка стига да предизвика гнева на българите, които веят роден трикольор, а не чужд синьо-жълт флаг. Пред столичната община нали още стои украинското знаме!
Е, как няма да ни вбесява това разединяващо цветосъчетание, та дори да е отпреди Христа…“
Така че, кое е вярното, когато като издателство – съобразихте се с реалиите и останахте политкоректни или не се съобразихте с реалиите и пак останахте политкоректни? Не че не знаем спрямо кого!
Под коментарите си даде отговор и художникът на корицата.
„Уважаема г-жо Симеонова, пише ви авторът на тази корица, като и на тази от първото издание на ИК Хермес. Първата корица на книгата е от 2002 г, а тази корица е от 2006. На първата – момчето е в бяло и синьо. На корицата от 2006 г. е в жълто и синьо (единият ми син имаше такъв анцуг като малък). Никакви политически намеци не е имало в онези години. Ако сега излезе в бяло и червено, вероятно ще бъда обвинен в прополски симпатии. Не мога да предвидя какво ще стане утре и кой цвят ще е грешният. Нека не превръщаме всичко в политика“, пише авторът на рисунката Борис Стоилов.
Коментарите продължават с призиви за бойкот на изданието и за смяна на корицата, въпреки обясненията на издателството.
Някои от коментарите са доста обидни.
Психологът Цветеслава Гълъбова заяви, че е възмутена и бясна, тъй като на корицата е изобразено дете с чуждо знаме.
Коментар по темата направи и Радослав Бимбалов.
Авторитетно българско издателство е било принудено да обяснява защо един художник преди 22 години е нарисувал жълто-син пуловер на детенце с българско знаме в ръце.
