Моят приятел често се оплаква от ПП-ДБ, защото вярва, че ББ-ДП са под техен контрол.
Интерес към частните сделки на политиците от Промяната се задълбочава след тяхното участие в политиката за почти три години.
Телевизионните анализатори често припомнят съюза на ПП-ДБ с ГЕРБ и ДПС, който не е бил одобрен от гласоподавателите.
Проблемът е в това, че в нашата политика се отдава значение само на средствата, а не на целите.
Затова, когато политик избира непопулярни средства, целите са отстъпни. Дори постигането им става незначително. Вместо да се фокусират върху целите, дебатът се върти около морала на политиците, които избират такива средства.
За да подкрепят твърденията си, те търсят трайно доказателство, че някои от политиците са неморални по личен въпрос, което да докаже техните лични интереси в сделките.
Обществото, обаче, трябва да се интересува само дали печели от присъствието на тези политици във властта, т.е. от техния политически, а не личен морал, който може да се измерва само по един начин.
Проблемът с концентрирането върху личния морал на политиците в обществото се забелязва отдавна.
Например, философът и икономист Джон Стюарт Мил казва, че действието трябва да се оцени по това дали ползите надвишават вредите в обществото. Според утилитаристите етичността на дадено действие се преценява от това дали то носи поне толкова полза за всички засегнати, колкото алтернативните действия, които лицето може да предприеме.
Например, ако бъдем в Шенген и Еврозона и имаме функционираща съдебна система, значили има значение, че хората от ББ и ДП са подписали? Дали трябва да напуснем ЕС, защото там е подписът на някакъв агент?
Докато нямаме ясни доказателства за провал в постигането на горните цели, обсъждането на личния морал на политиците само засилва политическия им капитал.
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
