Подняването на въпроса за пловдивския Альоша идва точно в правилно време – за да не изчезне след свалянето на МОЧА дебата за съдбата на съветските паметници у нас.
Най-вече – защото в него най-после излизат наяве много неудобни истини за установяването на Съветския режим у нас и ролята на БКП, която БСП и Възраждане се опитват да прикрият чрез изкривеното представяне на фактите според комунистическата историография.
В този процес са важни за отбелязване и няколко открояващи се политически факти.
На първо място, фактът че в Пловдив темата се повдига пак от ПП-ДБ би трябвало ясно да покаже и на последния заблуден „син – бивш седесар“ кои и къде са останалите автентични антикомунисти днес.
Това е особено важно, предвид ругатните, с които те бяха обсипвани от пристаналите на ГЕРБ „стари седесари“ и от „десни“ анализатори – че са левичари, леви либерали, розови, дори комунисти.
На второ място, позиционирането в медиите като единствени „десни“ и „консерватори“
за ГЕРБ бе основен пропаганден наратив, но все пак в крайна сметка винаги най-важни остават делата.
Русия е бясна заради Альоша, а това само доказва, че паметникът е антибългарски
А те сочат, че след 15 години във властта на големите градове нищо антикомунистическо няма направено – освен подкрепата на решението на ДБ за МОЧА, заради политическата конюнктура.
Това силно пролича и в Пловдив – не само че такава тема не е повдигана от ГЕРБ, а сега когато това го направи ПП-ДБ – кметът на ГЕРБ търси всякакви причини темата да бъде отклонена, уж че имало по-важни задачи или трябвало референдум. Това поставя въпроса за реалната, а не фасадната идеологическа физиономия на тази партия.
На трето място, БСП и Възраждане доказаха, че тяхното политическо битие се крепи изцяло на експлоатацията на наложената съветска митология за фашизма у нас и на жертвите на тези митове – основно хората 65+, но и техните деца, закърмени със същите митове.
В този контекст – заедно с Радев – те черпят политическа подкрепа от опазването на съветската митология и изградената представа на соц поколенията, че съветската власт в техните младини е била антифашистка (половин век след края на фашизма в Европа), а не тоталитарна антинародна власт.
Именно комунистическата версия на историята е тяхната политическа идентичност.
Затова за тях врагове, безродници и родоотстъпници са всички хора, които живеят в съвременния демократичен свят и респективно искат цялата истина за съветската власт у нас.
А този стремеж за истината винаги някак си щяло да доведе до:
– заличаване на националната памет за фашизма, поддържана от Альошите
– заграбване на информация за нашите ученици чрез Школото от британци,
– забрана на “Аз съм българче” и пр.
Да не припомняме заплахата от отмяна на турското робство; кражбата на децата от норвежците и на момите от сирийците и т.н.
Продажбата на страх от… светлината.
А когато поставяш идеята за закон срещу дезинформацията, ставаш обект на жлъч и „ласкави“ думи в „Дума“ от блюстители на съветската истина като Симов, а.к.а младия Хрушчов.
Коментарът е публикуван в профила на автора във „Фейсбук“. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
