Посочвайки, че иска Конституционният съд да разгледа „некомпетентните и брутални посегателства върху българската конституция“, президентът Радев като участник в конституционната политика окончателно се лишава от легитимност.
В речта си държавният глава използва партизански брутализъм и квалифицира някои неща като „полуконституция, полу-Шенген, полуистина, полубюджет, полуреформи, полууправление“, което само му намалява авторитета. Освен това, обезценява работата на своя юридически екип, който се опита да представи сериозни аргументи по атакуваните конституционни промени пред върховния съдебен орган.
Какво показва поведението на Радев
Президентът започна да се лишава от легитимност в конституционната политика още когато настоя да участва в нея, като обяви в предишния си мандат, че има свой проект за конституционни промени, но не го представи в парламента. Оправдавайки се с недоверието си към сегашния парламент, той се издигна над суверена, който го избра, както и над народното представителство. Вместо да участва конструктивно в конституционния дебат, Радев използва правото си да сезира Конституционния съд, като изчаква други да направят първата крачка, и по този начин не допринася за дискусията.
Съдържанието на атакуваните от него конституционни изменения, които не засягат основните промени – реформите в съдебната система, показва крайно неблагоприятен подход за държавен глава. Той защитава ретрограден конституционализъм и своите правомощия да назначава председателите на върховните съдилища и главния прокурор пред Конституционния съд. Защитавайки едноличната си власт, той се опитва да я прави неограничена чрез ограничаване на правомощията на държавния глава, като твърди, че се нарушава балансът между президентската институция и парламента. Освен това, той използва цинични процедурални трикове, като иска измененията да се разглеждат със значително забавяне.
Радев като фактор за сплотяване на управляващите
За месеци напред Конституционните съдии ще обсъждат спорните изменения в Конституцията на България, които президентът Радев желае да бъдат разгледани. Ако тези изменения не бъдат отхвърлени по процедурни причини, реформата като цяло може да се приеме като конституционно съобразна, дори и да има части, които са били отхвърлени.
Обаче, докато се изчакват решенията на съдебната инстанция, президентът си остава на позицията на основен опонент на управляващото мнозинство на конституционно и политическо ниво. Това го прави фактор за сплотяването и стабилността на управляващите, особено през месеците, в които ще се извърши смяна във властта и кадровите назначения в новите органи на съдебната власт и в регулаторните органи.
Румен Радев става все повече удобна мишена за удари от различни страни в политическия спектър. Така управляващите ще намират легитимност в сплотяването си, не само защото заличиха едноличната власт на президента, но и защото той се явява заплаха за тяхната власт. Докато се налича общ външен враг, политическите скандали няма да бъдат в центъра на вниманието.
Тодорживковото наследство се обогати
В българския политически живот се забелязва добре известният принцип на „полезния идиот“ – хора, които работят наивно вярвайки, че подкрепят дадена кауза, докато всъщност се използват за други цели. В този контекст, президентът Радев може да се окаже „полезен идиот“ в политическия спектър. Това още повече се забелязва в светлината на тодорживковото наследство в политиката.
Коментарът на Веселин Стойнев е публикуван в Дойче Веле.