Вчера, след като чух новината от Нидерландия, в ума ми постоянно свири тази легендарна песен на Франк Синатра:
„And now Schengen is near,
and so we face the final EURO curtain“…
Отдавна твърдях, че нашата евроинтеграция – задържана още на влизането ни в ЕС на 1.1.2007 г. – не може да продължи без да решим един конкретен въпрос, заради който ни приеха – Върховенството на правото. Това е най-важният критерий за допускане до ЕС и разграничава демокрацията от автокрацията, управлението на закона от управлението на вожда.
За цели 12 години гледахме Шенген през изкривения макарон на вожда.
Всяка къща има свои правила.
И в общия ни европейски дом ЕС е така.
(1) Не можеш да качиш на този дом без да преминеш през първия етаж – Правната сигурност, пред която висяхме 15(!) години.
(2) Две месеца (!) по-рано ни пуснаха на втория етаж – Шенген. После се засилихме, защото най-накрая получихме признание и прогрес от желязния Марк, че заслужаваме място в Шенген.
(3) Така след година ще стигнем до последния трети етаж – Еврозоната.
Весела Чернева за ДЕБАТИ: Приемането ни в Шенген ще бъде знак, че това правителство се справя
Всичко това – в рамките на по-малко от две години. Само Украйна ли е причината?
Не. Има още една причина, която българите не признават. Това е тяхната любима дума, с която критикуват и обсъждат нещата – Промяната.
Дори след като са били обезобидени в медийните храчки, малко хора промениха дневния ред на България.
Моите поздравления за Академик Денков – рядко коя държава в Европа може да се похвали с такъв премиер. И за Асен Василев, който внесе нова бюджетна философия и започна да се справя с най-голямата ни проблемна – бедността, а следователно и демографията. И за хората от Демократична България, с Христо Иванов на чело, които се бориха цяла декада за върховенството на правото и сега се движат към желаните конституционни промени.
Но има един човек, който е двигател на тези процеси. Той винаги е на първа линия, когато става въпрос за промени и получава обиди, клевети и дори фалшиви клипове за корупция. Този човек е политически предприемач, от когото нашата демокрация имаше нужда толкова дълго. Той рискува всичко за целта. Той първи осигури доверие и убеди Рюте, зад кулисите, че България е готова за Шенген.
Така стигна до това, че Рюте публично заяви: “В България вярвам на Кирил Петков.”
Смятам, че той заслужава нашите аплодисменти.
Без да е пророк в своята родина, Кирил помогна – направи го по свой начин.
Коментарът е взет от Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.