Начало Водещи Забравен старопланински тунел тъне в разруха 40 години

Забравен старопланински тунел тъне в разруха 40 години

232
Тунел
Снимка: ЕЦТП

Старопланински тунел, построен в края на миналия век, лежи в опустение в продължение на близо 40 години, а все още не се знае точно чия е собствеността му или за какво е предназначен.

Това стана ясно след проверка на Европейския център за транспортни политики.

В България няма бързи връзки по посока Север-Юг през Стара планина.

Говори се за строеж на тунел под Шипка от повече от 40 години, но все още такъв проект не се е реализирал и малко вероятно е да се случи в следващите 10 години.

Единственото изградено тунелно съоръжение, което свързва Северна и Южна България, е „Кашана“ в недовършения Златишки проход.

Процентът на завършеност на тунела е 80%, но проходът все още не е ремонтиран в продължение на 40 години.

Географски данни

Златишкият проход (Кашана) е планински проход между Етрополска планина на запад и Златишко-Тетевенска планина. Надморската височина на седловината Кашана е 1385 м, а дължината на прохода е само 24 км.

Той е една от най-късите връзки между Северна и Южна България. За сравнение дължината на Троянския проход (Беклемето) е 40,8 км.

През прохода от север на юг преминава участък на второкласния Републикански път II-37, село Джурово – Етрополе – Златица – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Доспат – село Барутин.

Исторически данни

Проходът е съществувал още по време на Римската империя, като е бил използван за важна търговска връзка между Мизия и Тракия.

Той се е използвал още 339 г. пр.н.е., като в местността Кашана се е състояла битка между трибалите, племе, живяло в днешно Етрополе, и войските на Филип II Македонски.

По време на Втората българска държава този проход е продължавал да има важно значение за търговията и за военната защита на държавата. През 1443 г. в него се провежда и битка между кръстоносците на Владислав III и Янош Хуняди и турците.

Златишкият проход осигурява най-бързата връзка между Северна и Южна България.

Тя може да играе много важна роля за икономическото развитие на региона, но също така и за туризма.

В момента, за да се придвижите от Етрополе до Златица или Пирдоп, е необходимо да минете през София или 128 км, което би ви отнело около 1 час и 45 мин.

Възможно е за по-бързо да минете и през прохода Витиня или Арабаконак, като тогава разстоянието е около 84,5 км, но пътят през тези проходи е в много лошо състояние.

Невъзможността на хората от районите на Етрополе, Тетевен, Рибарица и пр. да осъществяват бърза връзка с градовете от подбалканската линия прави така, че рудодобивните предприятия са принудени да докарват работници от София, Пазарджик, Панагюрище и пр.

Липсата на връзка с по-добре развитите региони от южната страна на Стара планина прави така, че тези градове се обезлюдяват, а това ги обрича на сигурно изчезване и обедняване.

Тунелното съоръжение е било построено в края на 70-те и началото на 80-те години

на миналия век. Дължината му е около 698 м. За сравнение, тунелът „Топли дол“ на АМ „Хемус“ е 883 м, „Витиня“ е 970 м, а „Ечемишка“ 775 м. Тунелът „Траянови врата“ на АМ „Тракия“ е с дължина 720 м.

Снимка: ЕЦТ

По всяка вероятност габаритът на изоставеното тунелно съоръжение не е подходящ за тежкотоварен трафик, но е напълно достатъчен за леки автомобили до 3,5 тона.

Причината за построяването му е неизвестна,

а още по-малко известно е защо е бил изоставен. Никой не знае какво е бил пълният проект, неизвестна е и собствеността на тунела.

Версиите за неговото построяване варират от това, че е бил построен от местните рудодобивни предприятия, които са търсели по-удобна и бърза връзка със Северна България.

Други теории гласят, че е изграден като стратегически военновременен обект, който е трябвало да осигури т. нар. „втори ешелон на защита“, както и да послужи за бързото прехвърляне на тежка военна техника от едната половина на България в другата.

Известно е, че танкове и друга военна техника трудно ще премине през високо планинския проход Троян-Кърнаре, а през всички други възможни проходи в близост, като Витиня, Арабаконак и Гълъбец ще отнеме твърде много време.

Важно е също така, че подобна гъста гориста местност е трудна за откриване от самолети и съответно трудна за бомбардиране.

Независимо от причините за построяването му, тунелът е изграден и почти 40 години по-късно

е в много добро състояние, като дори има хидроизолация и почти никакви течове

във вътрешността. Вероятно с разумни инвестиции този проход може да бъде довършен и тунелът пуснат в експлоатация.

Всъщност Златишкият проход към днешна дата е затворен за движение. Странно, като се има предвид, че това е важен път още от древността.

Необходимо е държавата ни да преосмисли политиката по отношение на пътната инфраструктура, водена до момента.

През последните 40 години са развивани основно връзките и направленията Запад-Изток, като реално е създадено „петолиние“ по това направление – това са АМ „Хемус“ и път I-3 и I-4, АМ „Тракия“ и път I-6 и I-8.

Осъществяването на бърза връзка през Златишкия проход ще има предимно локален ефект.

Подобна пътна връзка ще осигури възможността за това градовете от подбалканската линия да могат по-лесно да се придвижват по направлението към Дунав мост II например, но също така ще се скъси и значително времето за пътуване и стойността на транспортните услуги на суровини и материали.

Така например добре развитият транспортен бизнес в Ботевград ще може да обслужва и нуждите на градове като Пирдоп, Златица и предприятия като „Елаците мед“, „Асерел медет“, „Дъндипрешъс“ и др.

От друга страна ще се създаде възможност за по-бърза и лесна търговия за „Титан Цимент – Златна Панега“ например. Подобна пътна връзка би имала благоприятно влияние и върху туризма.

Но главно тя би могла да се окаже ключов фактор за преобръщане на тенденцията за обезлюдяван