Христо Иванов е български политик и юрист. Бил е заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки от 6 август до 7 ноември 2014 г. В периода 7 ноември 2014 г. – 18 декември 2015 г. е министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов. От 7 януари 2017 г. е ръководител на ПП „Да, България!“. От 12 април 2018 партията е част от дясното обединение „Демократична България“
Мониторинговата група за върховенството на закона в Европарламента изслуша български представители на тема корупция. Какво според Вас ще последва от този разговор?
Не мога да прогнозирам конкретно какво ще последва, това, което мога да кажа е, че със сигурност ще става все по-трудно България да бъде „замитана под килима”, както успяваше ГЕРБ през последните години и практически и чрез лобиране успяха дори да убедят политическото ниво на комисията да спре да публикува доклади по механизма за наблюдение. Но сега това се променя, заради вниманието, което отделят медиите в западните страни и почва политическата реакция, която сигурно ще продължи когато започне политическият сезон през септември, защото сега още така е ваканционен период. Така че може да се каже, че управляващите в София и прокуратурата изгубиха главното си постижение и главната си защита- това е пренебрегването на това, което се случи в София, „замитането под килима”, игнорирането от страна на Брюксел и на другите големи европейски страни. Това се спуква и ще доведе до сериозни промени.
Това безспорно е тежко поражение за страната ни. Защо се стигна дотук? Можеше ли да бъде избегнато?
Можеше ако бяха направени реформите, които от години са ясни какви са, има препоръки, има конкретни ангажименти, можеше поне вместо да лъжат, да мамят, така да замазват, нашите управляващи да бяха подходили честно и да си бяха свършили работата. Тогава не просто можеше да избегнем някаква комисия в парламента да провежда изслушвания, можеше да имаме едно по-добро благосъстояние и ръст, защото върховенството на правото носи полза, носи печалба на всеки гражданин. И това е главното, с което можеше да се избегне сегашното положение, това е, което изкара хората на улицата.
За какво говори отсъствието на Борисов и Гешев в това изслушване пред евродепутатите?
Ами много просто, възникнаха много въпроси, на които те нямат публичен отговор и рязко Борисов спря да се вози на джипката и се лее от всички възможни медийни източници, просто защото загуби комуникационната инициатива. Нямат отговор на протестите, нямат отговор на общественото мнение, което е срещу тях, което рязко се обърна срещу управляващите, срещу Гешев. Аз не говоря за това колко хора са на улицата, говоря за социологическата реалност и тя е, че огромното мнозинство не иска повече така да бъде управлявана България. Виждат, че прокуратурата е превърната в бухалка, виждат, че управлението е корумпирано и искат промяна. Гешев и Борисов нямат какво да кажат, държат се с последни усилия, оцеляват ден за ден, но нямат комуникационна инициатива. Борисов се провали тотално със своя опит да печели време и направи рязко маневра с т.нар нова конституция, Гешев се провали с опита си да демонстрира сила с някакво прокурорско сборище, което всъщност не можа да предаде абсолютно никакво послание. Всеки един от тях имаше своя Росенец. Аз мисля, че се опита да събере някаква масовка, на фона, на която да излезе силен. Доган събра своите хора на Росенец, Борисов събра своите членове в Тех парк, Гешев ги събра в резиденция „Бояна”, но от това последва по-скоро деморализация и загуба на посока. И в момента се чудят как да печелят време, но изглежда, че действията са изчерпани.
Какво очаквате да направят управляващите след днешното изслушване? Дали ще има някаква реакция?
Гледам го по-скоро в контекста на по-философска промяна на атмосферата и на това, че България, че българските управляващи вече не могат да разчитат на така да се каже „затварянето на очи” в Брюксел по отношение на това какво представлява това управление. Конкретно не мисля, че от това ще последват някакви кой знае какви конкретни стъпки, но важно е в случая е това привличане на внимание към това, което се случва в България, в медиите, в конкретните институции. Това със сигурност е много голяма промяна. Тя няма да се случи изведнъж, но със сигурност е изключително важна.
Относно оставката на Данаил Кирилов. Не бяхте особено изненадани от нея. С какво тя ще помогне на правителството в този момент?
Аз не мисля, че каквото и да било може да помогне на правителството в този момент освен неговата оставка, просто, защото те напълно изчерпиха всяка възможност да убеждават хората, че могат да ги водят и че могат да ги представляват и имат идея за бъдещето. Политически Борисов използва факта, че Данаил Кирилов изпадна в една тежка комуникационна катастрофа бих казал, за да се освободи от него. Но проблемът не беше в неговото поведение във фейсбук и така размените на репликите с журналисти. Проблемът беше, че Данаил Кирилов трябваше да стане лице на една нова Конституция, на един курс към Велико народно събрание, с който Борисов да си върне инициативата като Вермахтът при Курската дъга, но бяха абсолютно разгромени. Защото се оказа, че Конституцията не е нова, защото българското общество няма нужда от нова Конституция и защото се оказа, че основната тема, която се поставя – реформата на прокуратурата, на практика така наречената нова Конституция влошава положението вместо да променя прокуратурата, дава още повече безконтролност на главния прокурор. Това е едно фундаментално фиаско. Според мене Борисов изхвърли Данаил Кирилов през прозореца на управлението, за да почне да се отървава от този погром с опита да има нова Конституция, вместо да създаде усещане за рестарт. Само потвърди опасенията у хората, че имаме едно управление, което е в тежка зависимост от прокуратурата и от Пеевски, който стои до нея.
