Златогор Минчев е професор в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН и ръководител секция „Информационни технологии в сигурността“.
Той е и директор на Съвместния център за обучение, симулации и анализ към секция „Информационни технологии в сигурността“.
Д-р Минчев е доказан професионалист в сферата на компютърните науки, съчетаващ солиден теоретичен и богат практически опит.
Специализира в областите: изкуствен интелект, кибернетика, роботика, електроника, обработка на биосигнали, киберсигурност, компютърно подпомагани учения, управление на сектора за сигурност, планиране в отбраната и управление при кризи.
Проф. Минчев, достигнаха ли вече технологиите до такова ниво, че да могат да се следят, както беше описано в романите преди десетилетия? Има ли такава техническа възможност?
Откакто имаме мобилни телефони, които са достъпни за отделните граждани, те могат да бъдат следени. Може би визирате романа „1984“, който вече е факт – Големият брат може да ни наблюдава. Въпросът е, че сега в условията на пандемия, в които се намираме, започва да се коментира прекалено много, защото се нарушават основни човешки права и свободи, които досега сме имали за даденост. Така или иначе всеки от телекомите може да ни мониторира, в случай, че има извършено нарушение и по-скоро около това тече целият дебат. А именно – докъде се простират правата и свободите на гражданите в условия на извънредна ситуация.
За следенето през телефоните се заговори активно през последните седмици, като това се мотиви с цел да се следи дали поставените под карантина я нарушават. Има ли капацитет нашата полиция да ни следи?
Това, което беше анонсирано в публичното пространство е супер лесно – инсталирате си приложение на телефона или просто следят вашето местоположение на база на клетките. Затова МВР няма ангажимент да извърши нещо, освен ако се обърне към мобилния оператор, който има тази информация. Така че, практически и сега си ни следят, въпросът е къде отива тази информация – дали се използва с търговски цели или за нещо друго.
В дигиталното общество понятието за лично пространство ще се промени в следващите 10 години, така или иначе голяма част от приложенията, които инсталираме, следят нашето местоположение и ни изпращат допълнителна рекламна информация. Тук просто по различен начин се поставя въпросът дали централизирано може да се извърши този процес. Краткият отговор е „да, може“.
Опасенията на хора са, че въпросното положение или което и да е друго приложение няма да бъдат използвани само в условията на извънредното положение, а това ще продължи и след края му. Вчера и БСП сезира КС поради тази причина. Има ли опасност да продължат да ни следят и след извънредното положение? Знаете, в интернет вече се появиха десетки конспиративни теории, според които насаждането на страха от пандемията е някаква прелюдия към инсталирането на чипове в мозъка, под претекст, че ще ни пазят. Има много такива подобни теории.
Ще ви отговоря отзад напред: вчера изпратихме подобен доклад за чужбина, който засяга подобни проблеми до 2033г. В тази връзка може да видите публикация на Римския клуб от 80-те години на миналия век, която казва, че много права ще бъдат ограничени, просто, защото няма ресурс да бъдат поддържани в този мащаб.
И когато поставяме този въпрос в нашето ежедневие трябва да сме наясно, че извънредното положение няма да бъде толкова кратко, защото самата природа на пандемията има цикличен характер. Едва ли в момента въвеждането на тази мярка цели ограничаване и следене на гражданите, тъй като за целта и в момента по закон е необходимо разрешение от прокурор, което не е сложно да бъде взето. Вярно е, че и телекомите способстват за това.
Но в конкретната ситуация аз си мисля, че едва ли основната цел на правителството е да следи гражданите какво правят, тъй като много по-лесно е да се обърне към телекомите и те да му предоставят тази информация, без да се вдига толкова медиен шум. Аз си мисля, че по темата трябва да се подходи по-различно, а именно да помислим накъде ще отиде обществото ни след тази пандемия. Виждате обаче, че от СЗО говорят, че ще има втора вълна, която ще се връща и тогава последният проблем ще бъде дали някой ни слуша или не. По-скоро опитът да се контролират хората по този начин създава притеснение, но все още здравните власти не могат да измислят някакъв друг начин, освен социалното дистанциране. Това малко или много притеснява хората.
С увеличаването на броя на заразените, аз очаквам, че извънредното положение също ще бъде удължено, отколкото дискусия по темата кой къде се намира. За съжаление, дневният ни ред много се променя, трябва да помислим и как нашето поведение ще се промени.
Да, но тази ситуация не може да продължи вечно. Вирусът ще си тръгне и извънредното положение ще бъде отменено. Какво ще стане след това при това развитие на технологиите?
Нас ни помолиха да направим един анализ за чужбина и трябва да кажа, че бяхме доста затруднени. Мога да споделя с вашата аудитория е, че светът много ще се промени затова, че поради начина, по който живеем и ресурсите, които ще ползваме, ще бъдат достъпни, но няма да бъдат свободни по смисъла, по който ги приемаме днес.
Една от причините за това е, че глобалната икономика ще се промени. Едва ли засега, поне смъртността, която виждаме в глобален план, е толкова притеснителна, но тази пандемия като цяло ще промени начина, по който ползваме технологиите.
Тоест, ние ги използваме, но това не е безплатно. Срещу това даваме нещо – информация за нас, която ще бъде използвана. Това става и в образователния сектор в момента, и в бизнес сектора. Световната икономика ще се дигитализира, използвайки нашето лично пространство, по един много различен начин от този, който сме свикнали да възприемаме.
Това звучи плашещо, но е началото на една нова трансформация, която следва в света и обществото. Виждате, че в следствие на спиране на голямата част от човешките дейности, живата природа реагира. Но ние ще променим нашите навици. Не знам дали е добре или зле.
Използването на по-високи скорости на интернет пространството ще се запазят като тенденция, друг е въпросът доколко ние ще можем да си ги позволим. Да не забравяме, че към момента ние харчим едни пари, които скоро ще изчезнат по начина, по който ние ги възприемаме, защото в глобален план, начинът, по който се генерира БВП на страните се променя. И, ако сега ни предоставят нови технологии, не е ясно как ще ги плащаме и какво ще трябва да даваме за тях. Говорим за веществена форма, а може би информацията ще стане новата разменна монета.
Няма как да не ви попитам за една от най-разпространените конспиративни теории – че коронавирусът се появява или разпространява заради 5G мрежите. Във Великобритания бяха подпалени няколко клетки, бяха обект на вандалски прояви. Основателни ли са тези страхове?
Тази седмица ще публикуваме един анализ по темата, който ще е публичен „Как COVID-19 промяна киберпространството“. Но не виждам как чисто стартиращ етап 5G технологиите може да имат толкова негативен ефект върху здравето на хората, те не са и разпространени достатъчно. Истината е, че този вид честотни обхвати въздействат по-лесно на живата материя и в частност биха могли да отслабят имунитета на хората, и те по-лесно да станат податливи на заразяване. Но хората, които живеем във високо урбанизирания свят на 21 век и въздействието на безжичните технологии за интернет достъп и към момента е прекомерно, така че едва ли 5G е променила картината на радио замърсяването, което и в момента не е никак ниско.
На финала ми се иска да обобщим случващото се. Да разбираме ли, че след 10-15 години, с този темп на развитие на технологиите, с промяната на икономиките, с промяната начина на живот, можем ли да кажем какво ще се случи със свободата ни?
Трудно е да се представи по успокоителен начин този въпрос. И ще ви кажа защо: миналата година публикувахме една книга за обществото на бъдещето. Но трябва да отчетем факта, че технологиите не могат да заменят човешкото общуване. Но можем да кажем, че свободата ще стане жертва на сигурността, която е много по-съвкупна функция от ресурсна страна, така и от гледна точка на ситуацията, в която се намираме. Каквото и да се говорим, освен настоящата пандемия, проблем има и с глобалното затопляне, което не е спряло, няма и да спре толкова бързо, въпреки че се намали потреблението на автомобили.
Освен това е ясно, че е обществото ще се опита да създаде някаква устойчивост. Именно балансът между устойчивостта и сигурността през следващите 10-15 години ще бъде основният фокус за обществото, тъй като по този начин технологиите ще станат възможност от една страна, а от друга – ще заменят много хора и ще увеличат трудностите за намиране на работа. Ще живеем в интересно общество, което ще се променя доста бързо.
