Америка не е сред феновете на Huawei, стана ясно напоследък. Справедливи ли са американските санкции към Китай и технологичното му чудо – в частност? И могат ли да се съизмерят с опасността, която то представлява за Съединените щати? Може би контравъпросът би звучал така – следва ли да се наказват нарушителите на закона? И ако не се наказват – тогава защо останалите да спазват правилата? Всъщност американските мерки срещу Huawei са ответна реакция и според някои – закъсняла. Днес, близо 30 години след края на Студената война заплахата за националната сигурност не е призрак от миналото, макар да не се измерва само с надпревара във въоръжаването. Тя до голяма степен има асиметричен характер, т.е. може да си заплашен без самият ти да увреждаш интереса на този, който действа срещу тебе. Съвременната заплаха за сигурността на една държава също може да представлява икономически шпионаж, енергийна зависимост (която да се използва с политически цели), прихващане на данни и електронна комуникация, незаконно проникване в информационни системи и компютърни мрежи и т.н.
В края на януари Министерството на правосъдието на САЩ заведе няколко дела срещу Huawei за кражба на патенти, банкови измами, кражба на информация и за възпрепятстване на правосъдието. Две от тях – за нарушаване на санкциите срещу Иран и банкова измама бяха срещу финансовия директор на компанията Менг Уанджоу, която беше арестувана във Ванкувър, Канада, през декември миналата година. Отвъд Океана се смята, че китайската технологична компания е подвела международните банки и американските власти за отношенията на дъщерните си дружества Skycom и Huawei Device USA с Иран и въпреки санкциите срещу арабската държава е извършвала сделки на стойност милиони долари. Huawei беше обвинена, че е излъгала американското правителство, унищожила е документи и се е опитала да върне ключови служители в Китай, за да възпрепятства разследването. На американските държавни служители и контрагенти беше забранено да използват устройства на Huawei и ZTE, друга китайска компания за мрежово оборудване.
Съединените щати заявиха още, че ще откажат достъп до разузнавателна информация на всеки съюзник, който пусне Huawei в своята страна. А на 15 май залогът се вдигна. Президентът Доналд Тръмп, забрани американските компании да използват оборудване, произведено от фирми, „представляващи заплаха за националната сигурност“. На фона на тази драма, забраната за внос на техника от Huawei е само формално уточнение. На практика, продуктите й са забранени в Америка от известно време. По-съществено е обаче съобщението на Министерството на търговията (пак от 15 май), че добавя Huawei към списъка от фирми, с които американските компании не могат да правят бизнес без официално разрешение. Това е равносилно на забрана за износ на американски технологии към Huawei.
Решението до голяма степен е „сеизмично“, защото нито една технологична компания не е абсолютно самостоятелна. Веригите за доставка са свързани на глобално ниво и всеки подобен срив в тях, може да доведе до сериозни загуби. ZTE, която в края на миналата година беше „отрязана“ по подобен начин (заради системно нарушаване на санкциите срещу Иран) засега стои на косъм от фалита.
Huawei е по-скъпа за Китай, защото е най-голямата хай-тек компания, един вид национален шампион. Тя олицетворява „китайското чудо“. Приходите й от около 105 млрд. долара годишно я поставят в лигата на Microsoft. Само южнокорейската Samsung продава повече телефони. Но Huawei е ней-големият световен производител на оборудване за мобилни оператори и държи много патенти като този за 5G, задаващи посоката в развитието на пазара.
Какви ще са последиците от санкциите стана ясно на 20 май, когато Google обяви, че спира поддръжката на Android за мобилните устройства на Huawei, а редица американски производители на чипове, сред които Intel, Qualcomm и Micron прекратиха търговските си отношения с китайската компания и сега тя не може да разчита на техните процесори. По-късно същия ден Министерството на търговията на САЩ леко смекчи линията си, като заяви, че фирмите могат да продължат да доставят на Huawei софтуерни ъпдейти още 90 дни, но за съществуващи продукти, т.е. телефони, вече в употреба. Новите продажби, от които зависят бъдещите приходи на Huawei, остават забранени.
Поради глобализацията на търговията и размерите на китайската компания, вкарването й в „черния списък“, е нож с две остриета. Американската икономика също ще плати висока цена. Акциите на технологични фирми отвъд Океана спаднаха след обявяването на мерките, защото губят голям клиент. Сред най-засегнатите са производителят на чипове Qorvo, около 15% от чиито приходи идват от Huawei и Micron – голяма компания в сегмента на продажбите на памети, част от продукцията на която също е предназначена за китайския гигант. „Фондация за информационни технологии и иновации“, прогнозира в свой доклад, че контролът на износа може да струва на американските фирми до 56 млрд. долара загуби от продажби, за пет години.
За разлика от Intel, Qualcomm или ZTE, които са публични компании, Huawei e частна и поради липсата на цени на акции, които да са индикатор за колебанията и вътрешната тревога – какви са пораженията за компанията дълго време няма да стане ясно. На този етап, може само да отбележим, че емитираните от Huawei облигации са паднали до 94 цента за долар. Според основателя на компанията Рен Женфрей, тя може да се справи и без американските технологии. Водещи ИТ издания споменават, че по всяка вероятност Huawei е актвирала „план Б“, който цели да й позволи да развива бизнеса си въпреки орязването на достъпа до американските технологии. Според слуховете, които се носят, дъщерната й комания HiSilicon, ще произвежда чипове. Дали е вярно обаче? Освен това без сътрудничеството на Google, при новите устройства на Huawei (телефони и таблети) ще липсват последните версии на Android и най-използваните приложения като Gmail и Maps. Това няма значение в Поднебесната империя, където приложенията на Google са забранени, но няма да остане без последствия в Европа, която е вторият по големина пазар на компанията.
Дали Huawei ще преживее бурята зависи от две условия. Първото е свързано с времетраенето на санкциите, а второто – с мотивите на Америка. В момента вървят търговски преговори между Съединените щати и Китай. Ако включването на Huawei в черния списък е тактически ход, за да се получат отстъпки, забраната може да се окаже краткотрайна и запасите на компанията биха й позволили да се справи.
Ако обаче намеренията се окажат дългосрочни, китайската компания ще трябва да търси алтернативни чипове и софтуер на вътрешния пазар. Въпросът е и „колко дълга е ръката на Америка“? Пазарът на чипове е доста сложен, но в основата си разчита на американското производство. Много неамерикански компании използват части и интелектуална собственост, произведени отвъд Океана. И следователно, те могат да се считат за частично или изцяло обхванати от забраната.
Интересно е и каква ще е позицията на неамериканските компании. Сред тях е тайванската корпорация за производство на полупроводници TSMC, която е и голям производител на чипове. Huawei е третият й клиент по размера на заявките. Евентуален отказ от TSMC би бил съкрушителен удар, защото китайските фабрики за чипове не отговарят на изтънчените дизайни на HiSilicon. Най-големият партньор на TSMC е Samsung, а Южна Корея е друг съюзник на Америка. На 23 май тайвансакта компания е заявила, че засега ще продължи да доставя Huawei.
Дори забраната да се окаже кратковременна, едва ли бизнесът между САЩ и Китай в технологичната сфера ще се развива, както по-рано. И двете страни са натрупали взаимно недоверие и подозрения. А ако намеренията на Вашингтон са дългосрочни, Huawei, по всяка вероятност няма да се справи със собствени сили. Чиповете и софтуерът са най-сложните технологични продукти и догонването в тази сфера няма да е лесно.
