Почитаме покровителя на българския народ Св. Иван Рилски

Българската православна църква почита днес паметта на Преподобния Иван (Йоан) Рилски Чудотворец, един от най-големите български светци, покровител и застъпник пред Бога.

По традиция стотици посещават на този ден Рилския манастир и свързаните с отшелника-светец места, като неговия гроб, намиращ се на около 4 км. над Светата Рилска обител. Днешният празник се нарича „Отчов ден“. Той се отбелязва и във всички храмове в страната, носещи името на светеца.

Поради звуковата близост обаче повечето хора го назовават „Очов ден“ и се свързва с вярването, че Св. Иван Рилски имал чудотворната способност да лекува очни болести.

На този ден се чества и денят на българския лекар по инициатива на Българския лекарски съюз, който избира за свой покровител Иван Рилски Чудотворец. Отбелязва се от 1995 г. Днес е и празникът на миньорите и на Софийската духовна семинария.

Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия манастир в България – Рилския.

Роден е около 876 г. в село Скрино, Дупнишко. Умира на 18 август 946 г. на 70-годишна възраст. Приживе той избира трудния път на отшелничеството, отдавайки се на пост и молитва.

„И се запъти в Рилската пустиня, и стигна мястото, наричано Голец, и беше там 7 месеца. И отиде, и намери пещера, и влезе, където слънце не проникваше, нито вятър духаше, но само един ангел идваше при него, носеше му манна от Бога във вид на шипка. И живееше, молейки Бога ден и нощ, без почивка …“, пише в православен сайт.

Преди да напусне този свят, 400 години преди Патриарх Евтимий Свети Иван Рилски оставя следния завет към своите последователи, призовавайки ги да запазят вярата си: „Без порок и примес на злословие, без увлечение по разни и чужди учения, най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини. Както ви събра благодатта на св. Дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено…“

След неговата смърт учениците на Св. Иван Рилски пренасят тленните му останки от Рилската обител в древния Средец. През 1183 г. мощите са отнесени в Унгария, но скоро след това отново са върнати. През 1195 г. цар Асен I тържествено пренася мощите на Свети Иван в Търново, където те остават почти три столетия. През 1469 г. реликвата е върната в Рилския манастир.

„Очов ден“ се празнува и в Руенския манастир, намиращ се над село Скрино, община Бобошево. В този манастир, носещ името на „Свети Димитър“, св. Иван Рилски приел монашески сан, но го напуснал, след като според легендата бил прогонен от местните хора, които го обвинили, че е откраднал една коза. Тук също има малка пещера, в която е живял родения в селцето Иван Рилски. След Руенския манастир Свети Иван се премества в Рила, където заживява в пещера. Тук край нея, на около 7 километра над Рилския манастир, е изградена църква, в която след смъртта му в каменен саркофаг са били поставени мощите му.

Гробът на светеца е посещаван от стотици поклонници, туристи от страната е чужбина, които първо палят свещ в църквата, където все още стои саркофагът, съхранявал преди столетия мощите на Рилския отшелник. След това се провират през пещерата, в която е живял Йоан, преминаването през тесния проход означава, че нямате грехове.

Следващото поклонническо място е измиването за здраве на очите и лицето на чешмата, а в каменната стена край нея доскоро се оставяха листчета с молби, които светецът да изпълни.

Според недоказани хипотези, Небесният покровител на България е втори син на цар Симеон Велики и брат на цар Петър, в подкрепа тази версия говори фактът, че цар Петър идва лично да моли „брат си“ да прекрати отшелничество и да се завърне в старопрестолната столица. Събитието е увековечено със стенопис в метох „Орлица“ над град Рила, където са пренощували мощите на светеца, върнати отново в Рилската обител. Според друга легенда, цар Петър е дошъл да се види с отшелника, чиято слава надхвърлила рилските предели. Монахът приел от царя само плодовете, отказал златото, както и да се види очи в очи с царя, а само му се поклонил, въпреки че той изминал пътя от Велики Преслав до Рила.