Победителите в еволюционна надпревара може би не са най-приспособимите, а най-мързеливите организми, с най-бавен метаболизъм, твърдят учени от Университета на Канзас в Съединените американски щати.
„Сравнихме скоростта на метаболизма на съвременните мекотели с техните предци, изчезнали през последните пет милиона години. Оказва се, че измрелите безгръбначни са имали по-бърза обмяна на веществата, в сравнение с тези, които съществуват днес“, смята Люк Строц.
За целите на изследването са били проучени раковини от над триста вида съществуващи и вече изчезнали мекотели, обитавали бреговете на Атлантическия океан. Учените са изчислили скоростта на обмен на веществата на различните организми и са ги сравнили.
Резултатите показват, че „активният живот“ влияе крайно негативно на еволюционното развитие на безгръбначните — колкото по-бърз е бил техният метаболизъм, толкова по-кратък е еволюционният им живот.
Следващият етап в работата на изследователския екип ще бъде да провери дали направените изводи са валидни и за други представители на земната флора и фауна.
„Изглежда, че еволюцията толерира най-бавните и апатични същества. Колкото по-бавен е вашият метаболизъм, толкова по-голям е шансът вашият вид да просъществува. Струва ми се, че е време да променим известното твърдение [на Дарвин] — оцеляват не най-приспособимите, а най-мързеливите“, добавя Брус Либерман от Оксфордския университет
