Водещите индекси на европейските фондови пазари приключиха със значителни понижения днешната търговия заради задълбочаващия се конфликт с Иран и на решенията на централните банки в региона, предаде Си Ен Би Си.
Във Франкфурт DAX се срина с 662,69 пункта или 2,82 на сто до 22 839,56 пункта.
Парижкият CAC 40 изтри 162,01 пункта или 2,03 на сто до 7807,87 пункта.
Лондонският FTSE 100 спадна с 241,79 пункта или 2,35 на сто до 10 063,5 пункта.
Общоевропейският индекс Stoxx 600 се понижи с 14,29 пункта или 2,39 на сто до 583,64 пункта.
Най-сериозни загуби регистрираха миннодобивните компании, като индексът Stoxx Europe Basic Resources се понижи с 4,2 на сто. Това развитие последва рязък спад в цените на златото и среброто, които се понижиха съответно с 4,7 и 8 на сто. Текущата цена на златото спадна под 4700 долара за тройунция, а на среброто – под 72 долара за тройунция.
Акциите на големи компании като „Антофагаста“ (Antofagasta) и „Фреснийо“ (Fresnillo) – най-големият производител на сребро в света, също отчетоха значителни спадове – съответно с около 5,7 и 7,4 на сто, под натиска на засилените инфлационни опасения и нарастващите енергийни разходи.
На този фон норвежката енергийна компания „Екуинор“ (Equinor) се открои с ръст от 11 на сто след публикуването на годишните си резултати. Компанията отчете оперативна печалба от 27,6 млрд. долара, подкрепена от увеличено производство на течни горива, природен газ и възобновяема енергия. Освен това тя съобщи за откриването на ново голямо петролно находище близо до Арктическия кръг с потенциал от между 14 и 24 милиона барела.
Ескалацията на конфликта в Персийския залив се засили днес, когато Израел нанесе удари по иранското газово находище „Южен Парс“, което доведе до ответни ракетни атаки от страна на Техеран срещу терминала за втечнен природен газ в Рас Лафан в Катар.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди, че ако Иран продължи атаките срещу енергийни обекти в Катар, Вашингтон може да предприеме мащабни действия срещу газовото находище „Южен Парс“. В резултат на тези събития цените на петрола отново се повишиха.
Междувременно централните банки в Европа обявиха решенията си за лихвите, като конфликтът с Иран все повече влияе върху оценките им за икономическия растеж и инфлацията.
Европейската централна банка (ЕЦБ) запази основните си лихвени проценти без промяна. Британската централна банка „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) също остави лихвите на ниво от 3,75 на сто, а Централната банка на Швеция (Риксбанк/Riksbank) остави без промяна основния си лихвен процент за четвърто поредно заседание на равнище 1,75 на сто. Швейцарската национална банка (SNB) запази водещата си лихва на ниво от 0 на сто – най-ниското равнище сред големите централни банки.
Доходността по 10-годишните британски държавни облигации се повиши с 13 базисни пункта до 4,875 на сто непосредствено след решението на „Банк ъв Ингланд“, преди да се понижи. Доходността по 2-годишните облигации нарасна с 37 базисни пункта до 4,478 на сто, като увеличение бе отчетено и при германските облигации.
