Управлението за федералния резерв на САЩ се очаква да остави основния лихвен процент без промяна на започващото днес двудневно заседание, докато войната в Близкия изток и рязкото поскъпване на петрола усложняват икономическите перспективи и поставят под напрежение двойния му мандат – за ценова стабилност и пълна заетост, предава Блумбърг.
Повечето очаквания са, че ръководството на централната банка ще запази изчаквателна позиция, докато оценява ефектите от конфликта, който предизвика значителен ръст на цените на енергоносителите и повиши несигурността за инфлацията и икономическия растеж.
Американско-израелската атака срещу Иран внесе нов слой геополитическа нестабилност, а цената на суровия петрол тип Брент надхвърли 100 долара за барел. Това увеличава риска от ускоряване на инфлацията, но едновременно с това поставя под натиск потреблението и икономическата активност.
В същото време слабите данни за заетостта и признаците за охлаждане на икономиката допълнително усложняват решенията на 12-членния Комитет по операциите на открития пазар (Federal Open Market Committee, FOMC). Комбинацията от фактори може да изисква противоречиви действия – понижаване на лихвите за подкрепа на пазара на труда или запазване на рестриктивна политика за ограничаване на инфлацията.
„Те не искат да правят прибързани заключения. Това е шок в предлагането“, коментира Адитя Бхаве, старши икономист за САЩ в „Би оф Ей Секюритис“ (BofA Securities). По думите му подобни шокове увеличават риска и по двете линии на мандата на УФР.
След три последователни понижения на лихвените проценти в края на 2025 г., през януари централната банка остави основния диапазон на нивото 3,5 –3,75 процента. Тогава сигналите бяха за по-продължителен период на задържане на лихвите с цел овладяване на инфлацията, която остава над целта вече няколко години.
Настоящата ситуация обаче поставя под въпрос този сценарий. Макар че класическият подход предполага, че енергийният шок има временен ефект върху инфлацията, евентуално устойчиво високи цени на петрола могат да се пренесат към други сектори и да окажат по-дълготраен натиск върху цените.
Паралелно с това по-високите енергийни разходи могат да ограничат потреблението и да забавят икономическия растеж. Последните данни показват слабо увеличение на потребителските разходи още преди началото на конфликта, което подсказва, че икономиката вече е губела инерция.
Различията в оценките сред членовете на УФР за инфлацията също се задълбочават. Част от тях смятат, че базисният ценови натиск постепенно се приближава към целта, докато други предупреждават, че инфлацията остава твърде висока твърде дълго.
„Ако сте смятали, че инфлацията е сериозен проблем още преди шока, вероятно ще сте по-малко склонни да реагирате на негативните ефекти върху растежа“, коментира Лаура Роснер-Уорбъртън от „МакроПолиси Пърспективс“ (MacroPolicy Perspectives).
Очаква се в официалното си изявление УФР да подчертае повишената несигурност и да запази гъвкавост при бъдещите решения. Според анализатори подходът ще бъде „първо не вреди“, като институцията ще избягва прибързани действия в която и да е посока.
Допълнителен натиск върху централната банка оказва и политическата среда. Разследването на Министерството на правосъдието срещу УФР и неговия президент Джером Пауъл създава напрежение около институционалната независимост на банката и бъдещия ѝ управленски преход.
Федерален съдия вече блокира призовките срещу Пауъл, но прокуратурата заяви намерение да обжалва. Това може да усложни процеса по назначаване на нов президент и да удължи влиянието на Пауъл върху паричната политика, тъй като неговият мандат като гуверньор продължава до 2028 г.
Късно вчера пък дойде и поредният призив от страна на Белия дом. Президентът Доналд Тръмп заяви пред репортери, че УФР на САЩ трябва да свика „извънредно заседание“, за да намали лихвените проценти „веднага“.
На този фон предстоящото заседание се очертава като ключов тест за способността на централната банка да балансира между нарастващите инфлационни рискове и признаците за забавяне на икономиката в условията на засилена геополитическа несигурност.
