Още с първите дни на новото управление бившето управляващо мнозинство ГЕРБ-СДС, ДПС и най-вече Има такъв народ, с очаквана подкрепа от Възраждане, предприе координирана и истерична атака срещу служебното правителство на Андрей Гюров. Поводите са разнообразни: изключително противоречивото разследване за „Петрохан“, цената на водата, завишените сметки за ток, присъствието на американски самолети на летище София. Всеячески се опитва да се създаде внушението, че всички тези проблеми са възникнали едва ли не в рамките на една седмица служебно управление.
Тази теза е не просто несъстоятелна – тя е политически наивна. Нито сложни казуси като случая „Петрохан“, чието противоречиво разследване започна и се компрометира именно по време на предишното управление, нито регулаторни решения за цената на водата и електроенергията се раждат за дни. Това са процеси, които се развиват дълго и да се приписват изцяло на служебен кабинет означава или демонстрация на некомпетентност, или съзнателно изкривяване на фактите.
По-вероятно е второто.
Когато управляващите внезапно откриват „скандали“ в сфери, които самите те доскоро са контролирали, логичният въпрос е: защо точно сега? Отговорът изглежда политически, а не управленски. Натрупаните проблеми – от ценовия натиск върху домакинствата до чувствителни въпроси, свързани с отбраната и международното присъствие – се превръщат в удобен инструмент за пренасочване на общественото недоволство.
Вместо да се поеме институционална отговорност за натрупани управленски дефицити, се изгражда наратив за „виновното служебно правителство“. Това е класическа тактика: създава се усещане за криза, концентрира се общественото внимание върху временен изпълнителен орган, който по дефиниция има ограничен мандат и инструменти, и така се замъглява политическата отговорност на партиите, които реално са формирали политиките през последните месеци.
Особено показателно е съвпадението на атаките с предизборната динамика. Внушението, че служебният кабинет е некомпетентен или вреден, има потенциален вторичен ефект – да ерозира доверието към политическите сили, с които той се асоциира в публичното пространство, в случая формацията Продължаваме промяната – Демократична България. Така критиката към конкретни управленски казуси се превръща в индиректна атака срещу политически опонент.
Не бива да се подценява и друг мотив – превантивната защита. Когато има риск определени решения или бездействия от минали управления да излязат наяве, най-добрата защита често е настъплението. Колкото по-шумна е атаката срещу служебния кабинет, толкова по-трудно става да се проведе спокоен, фактологичен разговор за истинския произход на проблемите.
В крайна сметка въпросът е кой е създал тези проблеми, кой е имал ресурсите да ги предотврати и кой днес се опитва да пренапише хронологията им.
А избирателите, за разлика от политическите щабове, имат памет, която рядко се побира в рамките на една седмица.
