За мнозина хуманоидните роботи са неразделна част от представите за бъдещето и вероятно са най-амбициозната цел на технологичния свят след развитието на изкуствения интелект. Всъщност комбинацията между изкуствен интелект и роботи с все по-човешки външен вид може да доведе до огромно увеличение на продуктивността, пише италианското издание „Мъни“. Самият Илон Мъск прогнозира, че през идните десетилетия човечеството ще бъде съпътствано от десетки милиони хуманоидни роботи, предназначени да заменят човека в повечето дейности – от най-мануалните до най-креативните. В резултат на това много работни места ще изчезнат и трудът ще се превърне почти в удоволствие, сравнимо с развлекателна дейност като спорта, тъй като човешката работна сила няма да е необходима в повечето сектори. Затова ще е необходимо да се помисли за нови социални и икономически модели, тъй като милиони хора, останали извън пазара на труда, ще трябва да живеят, създавайки алтернативи на трудовия свят, такъв, какъвто го познаваме днес.
Развитието на хуманоидните роботи скоро ще достигне и Европа в лицето на две китайски компании – „Аджибот иновейшън“ (Agibot Innovation) и „Минт холдингс“ (Minth Holdings), които обявиха значителна инвестиция в Сърбия за производство на ново поколение хуманоидни роботи. Планираното първоначално производство е между 1000 и 2000 единици, а Сърбия се готви да стане първата европейска страна, произвеждаща роботи от този тип, утвърждавайки се като стратегическа отправна точка за европейския пазар.
Въпреки положителната новина за Сърбия, избрана от Китай като първата европейска страна за този вид производство и потенциалното въздействие върху заетостта и икономическия растеж на балканската страна някои сръбски експерти предупреждават за рисковете от подобна стратегия. Изборът на Сърбия не е случаен, отбелязва италианското издание. До 80-те години страната е била водеща в индустриалната роботика, особено благодарение на компанията „Лола роботи“, която тогава е била водеща в разработването на роботизирани структури.
Рискът е да се обезцени историческото знание и местния опит, като фактически се предадат на китайските компании, твърдят експерти. Според някои анализатори най-добрият път би бил да се възстанови национална индустриална реалност по модела на старата „Лола роботи“, стартирайки самостоятелно производство на роботи, вместо да се остави чуждестранните фирми да определят условията и стратегиите. Въпреки това, днес липсва адекватна държавна подкрепа за сектора.
Конкретната опасност е производството в Сърбия да се ограничи само до сглобяване и софтуерна конфигурация на роботите, превръщайки местните инженери, някога лидери в сектора, в обикновена наемна работна сила. В този сценарий реалното въздействие върху икономиката би било много по-ограничено от очакваното, пише „Мъни“.
Ако обаче Сърбия успее да интегрира своя индустриален и човешки потенциал с китайската технология, страната би могла да започне трайно възраждане на сръбската школа по роботика, превръщайки се в европейски лидер в сектора.
