На фона на нарастващата тревога и несигурност в Европа, породени от напрегнатите трансатлантически отношения – включително задълбочаващите се разногласия по конфликта Русия-Украйна, агресивните амбиции на САЩ за Гренландия и наказателни тарифи срещу дългогодишни съюзници – видни представители на сигурността и академици се събират в Южна Германия за 62-рата Мюнхенска конференция по сигурността (MSC), която ще продължи от петък до неделя (13 до 15 февруари).
MSC е поредното ключово многостранно събитие в Европа през 2026 г., след Световния икономически форум в Давос няколко седмици по-рано, когато канадският премиер Марк Карни предупреди, че глобалната система на управление, водена от САЩ, преживява „разрив“.
Според германските медии DW, на конференцията ще присъстват около 65 световни лидери, включително германският канцлер Фридрих Мерц, както и близо 100 външни и отбранителни министри, високопоставени военни и политици за три дни обсъждания.
Китайският министър на външните работи Ван Ий ще участва в 62-рата MSC и ще произнесе реч по време на китайската сесия.
„Дълбоко наранени, но все още не мъртви“
През миналата година американският вицепрезидент Джей Ди Ванс изнесе лекция пред Европа на конференцията с патрониращ тон, оставяйки много европейски елити видимо разтревожени. Тази година американската делегация ще бъде водена от държавния секретар Марко Рубио. Председателят на MSC Волфганг Ишингер заяви, че се очаква да присъстват и повече от 50 членове на Конгреса на САЩ.
Ван Ивей, директор на Центъра за изследвания на ЕС в университета Ренмин в Китай и участник в тазседмичната MSC в Мюнхен, каза пред Global Times, че за разлика от миналогодишната MSC, когато присъстваха и Ванс, и Рубио, тази година САЩ участват само чрез последния – ясен спад в протокола и ранга.
Преди MSC лидерите на водещи европейски държави демонстрираха твърда позиция спрямо САЩ.
На срещата с главни изпълнителни директори и представители на индустрията на Европейския индустриален съмит в Антверпен, германският канцлер Фридрих Мерц заяви: „Ние не сме нито наивни, нито беззащитни. Разполагаме с инструменти“ и предупреди, че ЕС няма да се поколебае да отвърне, ако САЩ отново наложат нови тарифи.
Мюнхенската конференция по сигурността ще се открие на фона на напрегнати трансатлантически отношения
В интервю за европейски медии френският президент Еманюел Макрон предупреди, че Европа трябва да се подготви за нови прояви на американска враждебност.
„Когато има явен акт на агресия, смятам, че не трябва да се навеждаме или да търсим примирие. Опитахме тази стратегия месеци наред. Не работи,“ каза Макрон.
„Трансатлантическите отношения ще бъдат основният въпрос на тазгодишната MSC. Очаква се Европа да използва платформата на конференцията, за да демонстрира ясната си позиция относно бъдещата си политика спрямо САЩ,“ заяви Дзин Линг, директор и старши изследовател в отдела за глобално управление и международни организации в Китайския институт за международни изследвания, пред Global Times.
По-конкретно, в контекста на все по-често използване на въпросите за сигурност от САЩ като инструмент за натиск и изнудване, преследването на стратегическа автономия и избягването на безкрайни отстъпки и шантаж ще бъдат основните предизвикателства, пред които Европа трябва да се изправи.
Освен споровете за тарифи, заплашващи икономическата сигурност на Стария континент, зелените индустрии се очертават като още една ключова точка на напрежение, тъй като енергийната политика на администрацията в САЩ значително се различава от целите за зелена трансформация. Докато кризата в Украйна ускори усилията на Европа да се отдръпне от зависимостта от Русия, реалността е, че зависимостта от американски LNG се е увеличила значително, подтиквайки Европа да преосмисли цялостната си енергийна архитектура, според Дзин.
Последният Мюнхенски доклад за сигурността, публикуван в понеделник, алармира за систематичното разрушаване на международния ред и за възхода на т.нар. „политика на разрушителен удар“. В него се добавя, че трансатлантическото разделение е направило САЩ „неразпознаваема“ за повечето европейци.
„В момента трансатлантическите отношения са, според мен, в значителна криза на доверие и достоверност,“ заяви Ишингер на пресконференция в Берлин.
На фона на европейския песимизъм, американската медия Politico отбеляза, че съюзът между Европа и Америка е „дълбоко наранен“, но „все още не е мъртъв“.
Европа се надява, че отношенията със САЩ ще се превърнат в по-равноправно партньорство, но към момента динамиката прилича повече на връзка баща-син, отбеляза Ван Ивей.
Общо взето, Европа, засенчена от САЩ, изпитва чувство на безпомощност и дълбоко объркване относно бъдещия световен ред, допълни Ван.
Накъде се насочва Европа?
Преди MSC, 27 лидери на ЕС се събраха в четвъртък в Белгия на среща, за да обсъдят как да направят Европа по-конкурентоспособна и да намалят зависимостта си от САЩ.
Въпреки че преживява безпрецедентно стратегическо пробуждане – осъзнавайки необходимостта да се отдръпне от САЩ – най-голямата й слабост остава в сферата на сигурността, според Дзин. В краткосрочен план Европа неизбежно ще трябва да прави компромиси с щатите, но същевременно ще ускорява разширяването на мрежи с други партньори, като ролята на Китай не бива да се подценява, добавя Дзин.
В началото на 2026 г. лидери от няколко държави, включително Ирландия, Финландия и Великобритания, последователно посетиха Китай. Според наблюденията на Ван Ивей, броят на поканените китайски учени, присъстващи на тазгодишната MSC, се е увеличил, което показва, че Европа все още има значителни очаквания към Китай и иска да чуе повече мнения оттам.
„В сравнение с деструктивната политика на САЩ в многостранните дела, Китай се възприема като по-стабилна и предвидима сила,“ каза Дзин. „След стартирането на 15-ия петгодишен план, Китай вероятно ще предостави още повече възможности за отваряне към външния свят.“
Тя добави, че европейците усещат още по-голяма спешност по въпросите на глобалното управление и ще поставят по-голям акцент върху сътрудничеството с Китай в международни и многостранни инициативи.
Войната в Украйна ще е в дневния ред на конференцията в Мюнхен
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че се надява на възобновяване на преговорите с руския президент Владимир Путин. Макрон заяви вчера, че не очаква да разговаря с Путин в следващите дни и че европейските държави първо трябва да се споразумеят какво искат от Русия. „Това не е въпрос на дни, необходима е подготовка“, заяви френският лидер пред журналисти след разговорите на лидерите на Европейския съюз.
Основана преди повече от 60 години, Мюнхенската конференция по сигурността служи за отражение на всички сътресения по света.
През 2007 г. речта на Владимир Путин с острите му думи беляза разрива между Русия и западния свят, предвещавайки войните, които щяха да последват – в Грузия през 2008 г., а след това в Украйна през 2014 и 2022 г. По онова време малцина европейски лидери осъзнаваха сериозността на заплахата, посочва „Фигаро“.
Докато световните лидери се събират в Мюнхен, съдбата на Украйна виси на косъм, пише в заглавие изданието „Политико“.
През последните три години ежегодната конференция по сигурността в Мюнхен беше фон за разговори с висок залог относно войната на Русия в Украйна. Тази година тя вероятно ще послужи като ясно напомняне за това колко забуксували са преговорите.
Зеленски вероятно ще използва конференцията, която ще продължи и през уикенда, за да призове за по-голям натиск върху Русия и да покаже единен фронт с Европа.
Украинският лидер изглежда разчита на желанието на правителството на Тръмп за сключване на бързо споразумение. Миналата седмица Зеленски заяви, че Вашингтон оказва натиск както върху Киев, така и върху Москва да прекратят войната до началото на лятото заради междинните избори в САЩ през ноември.
Американски и европейски официални представители твърдят, че американската дипломация под ръководството на Тръмп дава конкретни резултати. Вследствие на тези дипломатически усилия САЩ и Европа се споразумяха за значителни ангажименти за сигурността на Украйна, в случай че бъде договорено спиране на огъня, отбелязва „Политико“.
Източник БТА/БГНЕС
