Начало Водещи Напрежението расте: Войната между САЩ и Иран изглежда все по-близо

Напрежението расте: Войната между САЩ и Иран изглежда все по-близо

89
самолетоносач
Самолетоносач

Заплахата от война между Съединените щати и Иран изглежда все по-близка, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди, че времето за Техеран „изтича“ и обяви, че към Иран се придвижва мащабна американска военноморска армада „с огромна мощ, ентусиазъм и ясна цел“.

В публикация в социалните мрежи Тръмп заяви, че флотът, воден от самолетоносача USS Abraham Lincoln, е по-голям от този, който бе изпратен към Венецуела преди отстраняването на президента Николас Мадуро по-рано този месец, и е „готов да изпълни бързо задачите си със скорост и насилие, ако това се наложи“, пише The Guardian.

„Надявам се Иран бързо да ‘седне на масата’ и да договори честна и справедлива сделка – БЕЗ ЯДРЕНИ ОРЪЖИЯ – такава, която да е добра за всички страни. Времето изтича, въпросът е наистина спешен“, написа Тръмп.

Президентът добави и директна заплаха: „Както казах на Иран и преди – СКЛЮЧЕТЕ СДЕЛКА! Те не го направиха и последва ‘Операция Midnight Hammer’ – масирано унищожение на Иран. Следващата атака ще бъде много по-лоша. Не допускайте това да се повтори.“

Това е най-ясният досега сигнал, че Тръмп обмисля скорошен военен удар, ако Иран откаже да преговаря за бъдещето на ядрената си програма. Европейски дипломати признават, че са очаквали ескалация още през уикенда, като са засекли и признаци на сериозно безпокойство в Израел от мащаба на евентуален ирански ответен удар.

Публичните аргументи на Тръмп за възможна атака се променят през последните седмици. Преди три седмици той обеща на иранските протестиращи, че помощта на САЩ е „на път“.

По-късно заяви, че се е въздържал от удари, след като Иран се е съгласил да не екзекутира задържани протестиращи. Сред анализаторите обаче се разпространява версията, че реалната причина за отлагането е била липсата на достатъчно военни ресурси в региона, натиск от страна на държавите от Персийския залив за сдържаност и настояване от Израел за повече време за подготовка срещу възможни ирански ракетни удари.

Оттогава държавите от Залива, заедно с Турция, водят интензивни разговори и с Вашингтон, и с Техеран в опит да намерят допирни точки. Иран обаче последователно заявява, че няма да преговаря под натиск или при предварителни условия.

Специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф, говорейки на Световния икономически форум в Давос, заяви пред CNBC, че споразумение с Иран „трябва да бъде постигнато“. По думите му то трябва да обхваща ракетната програма, обогатяването на уран, подкрепата за недържавни въоръжени групировки и ядрените материали, с които разполага Техеран.

През последните дни става ясно, че администрацията на Тръмп цели не само да ограничи остатъците от вече силно отслабената иранска ядрена програма, но и способността на страната да използва ракети с голям обсег – ключов елемент от иранската военна стратегия. Президентът на САЩ дори загатна, че върховният лидер аятолах Али Хаменей „трябва да напусне световната сцена“ – искане, което Иран със сигурност ще отхвърли.

Някои анализатори виждат в рязката ескалация и опит за отклоняване на вниманието от вътрешнополитическия натиск върху Тръмп, свързан с насилието, упражнявано от служители на Министерството на вътрешната сигурност в Минесота.

Иранската мисия към ООН в Ню Йорк реагира остро: „Последния път, когато САЩ се впуснаха безразсъдно във войни – в Афганистан и Ирак – те похарчиха 7 трилиона долара и загинаха над 7000 американци. Иран е готов за диалог, основан на взаимно уважение и интереси, но ако бъде притиснат, ще се защитава и ще отговори както никога досега.“

Външният министър на Иран Абас Арагчи заяви, че не е готов да преговаря под заплахи, но е отворен за разговори без предварителни условия – позиция, която, по думите му, е предал чрез различни посредници на Уиткоф. През последните 24 часа Арагчи и президентът Масуд Пезешкиан са разговаряли с дипломати от Саудитска Арабия, Катар и Египет.

Трите арабски държави усилено търсят начин за подновяване на диалога, без Иран да бъде принуждаван да приема предварително договорени резултати. Именно те изиграха ключова роля за убеждаването на Тръмп да се въздържи от удар преди три седмици. Сега обаче президентът на САЩ разполага с повече военни опции и изглежда фокусиран основно върху ядрената сделка, а не върху наказателни действия заради кървавото потушаване на протестите в Иран.

Недоверието в Техеран остава дълбоко, тъй като през юни миналата година, по време на преговори, Израел получи одобрение от САЩ да нанесе удар по Иран, насочен към обезглавяване на ръководството и унищожаване на граждански ядрени обекти.

Турският външен министър Хакан Фидан призова Вашингтон да отдели ядреното досие от по-широките си искания за иранската ракетна програма и подкрепата за въоръжени групировки в региона. Според него, ако всички въпроси бъдат поставени едновременно, Иран няма да откликне.

Тръмп настоява Иран да се откаже от вътрешното обогатяване на уран, да допусне отново инспектори на ООН и да предаде запасите си от високообогатен уран на трета страна – най-вероятно Русия. Техеран обаче традиционно отказва да се лиши от капацитета си за обогатяване, макар и да е склонен да приеме строги ограничения върху запасите си.

След последния кръг преговори, завършил с израелско-американски удар, при който загинаха около 1000 души и бяха сериозно повредени ключови ядрени обекти, Иран е допълнително отслабен от срив на валутата и висока инфлация.

С оглед на вече нанесените щети по ядрената инфраструктура, анализатори смятат, че евентуални нови удари ще бъдат насочени към иранското ръководство. Юнската атака показа, че Израел разполага с почти пълен контрол над въздушното пространство над Иран.

Повечето държави от Персийския залив, опасявайки се от ирански ответни действия, заявиха, че няма да позволят използването на тяхното въздушно пространство или бази за атака срещу Иран.

Ирански представители предупредиха: „Ще ударим същата база и същата точка, от която бъдат предприети въздушни операции срещу нас. Няма да атакуваме други държави, защото не ги считаме за врагове. Ще повишим готовността си за отбрана срещу американското военно струпване до най-високо ниво. Ако САЩ искат преговори без предварително определен резултат, Иран ще ги приеме.“