През последните дни редица международни медии и анализатори изтъкнаха непознати досега признаци на вътрешно напрежение в Китай – от високопоставени военни разследвания до открит критичен тон в държавни медии. Това се случва в контекста на продължаващия стратегически сблъсък със Съединените щати, растящи икономически и технологични конфликти и наближаващата важна политическа среща между американския президент и китайския лидер.
По сведения на информационния канал De Re Military китайската държавна медия, която е и втора по големина в страната – China News Service (CNS), публично критикува президента Си Дзинпин.
„Игнорирайки историческите предупреждения и връщайки часовника назад, те [президентът Си Цзинпин] сами си търсят унищожението. „Без обратни завои“ е предупредителен знак, издигнат от историята с безброй трагични жертви. Пътят няма да прости на онези, които плуват срещу течението; той само ще ги преобърне. Уроците на историята са все още пресни: всеки, който се опита да върне часовника назад, ще падне от скалата и в крайна сметка ще доведе до собственото си унищожение“, пише се посочва в статия, цитирана от De Re Military.
Безпрецедентни военни чистки
Според публични западни източници китайската армия е предприела най-мащабните си вътрешни чистки от десетилетия насам. Китайският вестник на Народноосвободителната армия обвини генерал Джан Юся, втори по ранг след Си Дзинпин във военното командване, че е „подкопавал авторитета“ на президента и е извършил „сериозни нарушения на дисциплината и закона“, пише френският Le Monde.
Джан – дългогодишен съюзник на Си – е разследван за действия, които могат да бъдат интерпретирани не само като корупционни, но и като политически „отклонения“. След неговото отстраняване почти цялото висше ръководство на Централната военна комисия (CMC) е подменено, като са останали предимно фигури, директно контролирани от Си.
Анализаторите определят това като консолидация на властта на върха на китайското политическо и военнополитическо йерархично стълбище – важен знак преди ключови партийни събития и избор на лидерство.
Редица наблюдатели предупреждават, че подобни действия често се използват от ръководителите в авторитарни режими, за да елиминират потенциални центрове на съпротива – било то разделения вътре в Партията, било то в армията.
В случая на Китай този процес е придружен не само от правни обвинения, а от политически инструктиран език, който държавните медии рядко употребяват без одобрението на Пекин.
Държавните медии и необичайното критично съдържание
В допълнение към действията срещу военните елити China News Service (CNS) публикува рядко срещан критичен коментар. Тонът е необичаен: критика към лидера, предупреждаваща, че „игнорирането на историческите предупреждения“ може да доведе до „унищожение“.
Подобни прояви са рядкост. Орязване, редакционни корекции и строги цензурни контроли са част от ежедневието на китайските медии от години, като правителството следи стриктно ключови формулировки за държавните лидери и структурата на властта.
Тези политически и военни размествания не могат да се разбират извън по-широкия геостратегически конфликт между САЩ и Китай, който придоби острота през последните години по линия на търговски политики, технологична конкуренция и глобални вериги на доставка.
През 2025 г. американските мита върху китайския износ достигнаха двуцифрени проценти, а Пекин отговори с контрамита, което тежко засегна чуждестранните компании в Китай – включително американски производители.
Според Financial Times тези тарифи принуждават компаниите да плащат двойно при доставка и износ, което намалява инвестиционния апетит и увеличава оперативните разходи в най-голямата азиатска икономика.
Този “търговски натиск” е често описван като част от по-широка стратегия на САЩ да ограничи технологичното и икономическо влияние на Китай, като едновременното настояване за ограничени доставки на ключови компоненти засилва напрежението.
Войната е стратегическа
По редица международни въпроси, включително в ООН, Китай дистанцира гласа си от позициите на Запада.
Войната между САЩ и Китай е в разгара си: технологично лидерство, военни модернизации и съюзи в Азия и извън нея оформят новия геополитически ред. Масивни военни учения около Тайван, например, послужиха като демонстрация на силата на Народноосвободителната армия – символичен отговор на американски и японски военноморски маневри в региона.
Въпреки напреженията, политически лидери от двете страни не са напълно откъснати. От дипломатическа гледна точка тази година ще бъде особено интензивна за отношенията между двете държави – предвижда се през 2026 г. да има поне една среща между двамата лидери.
Това е сигнал, че диалогът остава отворен, въпреки напрежението. Такива срещи често са опит да се намерят практически решения в области като икономиката, климата и сигурността – или поне да се предотврати пълен разрив.
Китай днес: стабилност или напрежение?
Китай е огромна и сложна, чиито лидери управляват с изключително централизирана власт. Контролът върху медии, данни и публично пространство е строг, а всяко разместване в елитите веднага поражда спекулации в международните среди.
Публичното разследване на високопоставени генерали и откритите критични коментари в държавните медии може да се тълкуват като израз на вътрешно политическо напрежение, но също и като част от механизми за контрол и консолидация, характерни за режим, стремящ се към непрекъснато укрепване на властта.
Въпреки това недоказаните твърдения за преврат остават именно това – твърдения, които западните медии не са потвърдили официално. Реалните новини около Китай сочат към силни политически чистки, централизация на властта и продължаваща стратегическа конфронтация със САЩ, които оформят вътрешната и външната политика на Пекин в навечерието на ключови вътрешнополитически събития.
Това не е просто новина за Китай днес – това е част от по-голям геополитически сюжет, в който Китай е едновременно политически потентен и стратегически уязвим, а следващите месеци могат да покажат дали настоящите трусове са временни или началото на по-дълбоки промени.
