„Европа не е обречена упадък и всъщност се справя по-добре, отколкото повечето хора осъзнават. Такова послание отправи в интервю за „Политико“ управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.
Голяма част от политическия елит на Европейския съюз е обхваната от отчаяние, след като слабостите на блока бяха оголени по време на неотдавнашната конфронтация със Съединените щати около Гренландия.
Макар че американският президент Доналд Тръмп в крайна сметка отстъпи, европейският военен отговор — изпращането на символична шепа войници на северноатлантическия остров — ясно показа, че ако Белият дом действително беше решил да завземе Гренландия, европейците едва ли биха имали друг избор, освен да се съгласят.
В интервю за POLITICO обаче управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви, че този песимизъм е неоснователен.
Тя посочи, че в годишната класация на списание The Economist за най-добре представящите се икономики, сред първите десет фигурират седем държави от ЕС, като Португалия заема челната позиция. Иберийската икономика отчита стабилен растеж, като през последните години едновременно с това уверено намалява и дълга си.
Това е факт, каза тя, който заслужава да бъде отбелязан.
„Европейците — ние сме скромни хора. Не обичаме да се хвалим“, каза още ръководителката на МВФ.
Тя разказа как неотдавна неин американски колега направил „нещо незначително“, но се после се хвалил.
„Той каза: ‘О, вижте това. Аз съм велик. Фантастичен съм’“, сподели Георгиева. „В Европа правиш нещо наистина значимо и казваш: ‘Не е зле’. В света, в който живеем днес, понякога трябва да се похвалиш малко и да излъчваш увереност.“
Още преди напрежението около Гренландия, усещане за упадък се беше настанило сред висшите кръгове на европейското икономическо управление. Бившият председател на Европейската централна банка Марио Драги предупреди, че ако ЕС не се реформира, го очаква „бавна агония“.
Георгиева призна, че държавите все по-често действат остро и безкомпромисно. В реч по-рано същия ден тя заяви, че светът е станал „многополюсен“ — термин, обозначаващ нова ера на конкуриращи се геополитически блокове, която е изместила едностранното господство на САЩ. Това развитие оставя все по-малко пространство за многостранни институции като самия МВФ.
Пред POLITICO Георгиева отбеляза, че „геополитическите фактори играят все по-значима роля при оформянето на световната икономика“. По отношение на Гренландия тя подчерта, че фактът, че „съюзниците все по-трудно запазват чувството си за обща цел“, представлява „съществена промяна“.
Въпреки това тя настоя, че „съдбата на Европа е в ръцете на самите европейци“. Препоръките на МВФ за реформа на икономиката на ЕС до голяма степен съвпадат с тези на Драги, изложени в доклада му за конкурентоспособността от 2024 г. Те включват укрепване на единния пазар, облекчаване на регулациите за бизнеса и по-дълбока интеграция на фрагментираните енергийни и финансови системи на континента.
По думите на Георгиева е „от първостепенно значение“ ЕС да продължи по пътя на реформите.
„Подредете собствения си дом“, призова тя.
Три от най-добре представящите се държави в класацията на The Economist — Ирландия, Португалия и Гърция — бяха поставени под надзора на МВФ в разгара на кризата в еврозоната. Тогава те се съгласиха на болезнени корекции, известни като програми за структурни реформи, включващи повишаване на данъците и сериозни съкращения на публичните разходи. В случая на Гърция тези реформи доведоха до рязък ръст на безработицата и бедността, а брутният вътрешен продукт на глава от населението все още не е достигнал предкризисните си нива.
Според Георгиева обаче днешният им успех е доказателство, че отделните държави — както и ЕС като цяло — могат да променят икономическата си траектория.
Попитана дали Европа трябва да обмисли ответни мерки срещу американска агресия чрез разпродажба на активи като държавни облигации — идея, лансирана в неотдавнашен анализ на Deutsche Bank — високопоставената представителка на МВФ призова за предпазливост.
„Гладкото функциониране на международната парична система е ценност за всички държави“, заяви тя. „Нарушаването му може да има негативни последици.“
В същото време българката начело на базирания във Вашингтон фонд изрази подкрепа за по-дълбок пазар на съвместен дълг на ЕС — идея, подкрепяна от Драги, но посрещана с резерви от по-фискално консервативни държави като Германия и Нидерландия.
Относно отпускането на 8,1 млрд. долара от МВФ за Украйна с цел покриване на финансовите ѝ нужди, Георгиева заяви, че се стреми управителният съвет на фонда да проведе заседание през втората половина на февруари, на което програмата да бъде одобрена и да започне изплащането на средствата. Макар сумата да е сравнително малка — под една десета от 90-те милиарда евро, които ЕС се е ангажирал да предостави на Украйна — одобрението на МВФ се възприема като силен сигнал на доверие за финансовите пазари.
Георгиева допълни, че е планирана среща с американския министър на финансите Скот Бесент относно ситуацията във Венецуела, която се очаква да се състои в „най-близко бъдеще“.
МВФ прекрати сътрудничеството си с Венецуела през 2019 г. По оценки на фонда икономиката на южноамериканската страна, засегната от американските санкции и хронично лошо управление, се е свила до около една трета от предишния си максимален размер. След като САЩ задържаха венецуелския президент Николас Мадуро в началото на годината, отново беше повдигната възможността страната да получи достъп до финансиране от МВФ.
*Текстът е публикуван в „Политико„. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ
