На 97 години почина Жорж Борхард, литературен агент с глобален поглед, който откри американски издатели за бъдещите носители на Нобелова награда Ели Визел и Самюъл Бекет, а също така представлява множество други известни автори, съобщава неговата агенция, цитирана от Асошиейтед прес.
Признат в литературните среди, Борхард е наречен от Т. К. Бойл „най-изумителният човек на света“.
Борхард представя англоезичната аудитория на писатели като Йожен Йонеско и Маргьорит Дюрас и още от самото начало защитава две френскоезични творби, които с времето стават класики: „Нощта“ на Визел и „В очакване на Годо“ на Бекет.
Той е защитник както на стари, така и на нови произведения, управлявайки наследствата на Бекет, Олдъс Хъксли и Тенеси Уилямс. Негови клиенти са били Иън Макюън, Трейси Кидър, Клеър Месуд, поетите Джон Ашбъри и Робърт Блай, Кейт Милет и Стенли Крауч, съобщава АП.
Роден в Берлин и израснал в Париж, Борхард е на 11 години, когато губи баща си от рак. По-късно майка му е депортирана в Аушвиц. Той емигрира в САЩ през 1947 г., където започва да преподава френски в Нюйоркския университет, въпреки че не знае английски, и се присъединява към агенцията на Марион Сондърс. Там се заема с издаването на френски произведения, включително мемоарите на Шарл дьо Гол.
През 1953 г. Борхард научава за „три книги от ирландец, пишещ на френски, на име Бекет“, както споделя самият той пред списание Poets & Writers през 2009 г. „Прочетох ги и реших, че са доста интересни.“ Така Борхард открива френските творби на Самюъл Бекет, сред които „В очакване на Годо“, „Молой“ и „Малоун умира“. Публикуването на тези книги се забавя, тъй като Бекет настоява сам да преведе и адаптира текстовете.
В края на 50-те години Борхард среща затруднения при предлагането на „Нощта“ на Визел, поради нежеланието на издателите да публикуват разкази за Холокоста. Въпреки това, романът се издава на английски през 1960 г. и се продава в милиони копия, поставяйки основите на кариерата на Визел.
Борхард представлява автори от различни жанрове и игнорира тенденциите, като твърди, че няма определена формула, освен да избере произведение, което му допада.
