Парламентът приключи окончателното обсъждане на измененията в Закона за защита на потребителите, представени от Министерския съвет. С новите разпоредби значително се разширява обхватът на колективните искове, които имат за цел да защитават интересите на потребителите. Добавени са нови области на защита, включително обработката на лични данни, финансови услуги, туризъм, енергетика, телекомуникации, права на пътниците и безопасността на продуктите.
С измененията се увеличава и списъкът на организациите, които могат да подават представителни искове за правна помощ. Според новите правила, освен потребителските сдружения, правомощие да предявяват такива искове имат и Комисията за защита на потребителите (КЗП), както и определени квалифицирани организации от страните членки на ЕС при трансгранични искове.
Народното събрание определи, че КЗП ще координира действията на надзорните органи на пазара относно безопасността на продуктите, следвайки Регламент (ЕС) 2023/988.
КЗП ще служи като основен национален контакт в системата за бързо уведомяване за опасни продукти. Органите за надзор на пазара са задължени да подават уведомления в системата „Safety Gate“ относно предприетите корективни действия за опасни стоки, както и всякакви нови актуализации или изменения на тези мерки.
Надзорните органи ще извършват проверки и, при наличие на коригиращи мерки, ще ги докладват в портала „Safety Gate“. Освен това, имат право да провеждат планирани или неочаквани инспекции на място, да инспектират физически продукти и да получат достъп до търговски съоръжения и терени, използвани от икономическите оператори, с цел удостоверяване на спазването на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/988 и събиране на доказателства.
Надзорните органи могат да искат предоставяне на документи, техническа информация, данни и информация за съответствието на продуктите с Регламент (ЕС) 2023/988, включително достъп до вграден софтуер, когато е необходимо, за оценка на съответствието с европейските закони. Също така, могат да искат информация за веригата на доставки, количествата на пазара и дистрибуторската мрежа.
Относно споровете, свързани с колективни искове, депутатите постановиха, че съдът е задължен да насочва страните към възможността за доброволно споразумение. Ако в рамките на две седмици страните покажат желание за такова, съдът ще определи срок за постигане на споразумение; при липса на такова, делото продължава напред.
Доброволното споразумение трябва да бъде в писмена форма и да указва по какъв начин и в какви срокове ответникът ще информира присъединилите се потребители относно условията за реализиране на правата им. Съдът ще одобри споразумението, ако не противоречи на закона и на добрите нрави, не съдържа неосъществими условия и взема предвид правата и интересите на всички страни. Ищецът и ответникът имат право да се откажат от споразумението преди съдебното му одобрение, както реши Народното събрание.
