Като председател на 50-ото Народно събрание имам възможност да изложа моите аргументи и позицията ми остава стабилна и непоклатима, тъй като основанията зад нея не са се изменили. Това подчерта Рая Назарян в предаването „Неделя 150“ по БНР, коментирайки, че председателят на НС е първият, когото президентът следва да попита дали би приел поста служебен премиер.
Назарян отбеляза, че в чл. 99, ал. 5 от Конституцията не съществува йерархия, но е видно, че ролята на председателя на НС е съществено различна от другите, тъй като той активно участва в политическия процес. Тя напомни, че председателят е народен представител, както и останалите 239, и член на определена политическа партия. Този председател е номиниран от формация, която ще участва в изборите, а самият той може да бъде кандидат за депутат и дори да заема ръководна роля в листата. В този смисъл, участието му в служебно правителство, чиято роля е различна, може да подкопае неутралността на изборния процес, допълни тя.
Според Рая Назарян, изборът на служебен премиер трябва да бъде със сравнително малка политическа обремененост и далеч от политическия контекст. „Ако стана служебен премиер и начело на листата от ГЕРБ, какво доверие ще имаме от обществото?“, запита Назарян, подчертавайки, че възстановяването на обществено-политическия диалог изисква осигуряване на гаранции за честност и неутралност. Присъствието на видна политическа фигура в изпълнителната власт, която играе съществена роля в организацията на изборите, не добавя доверие или не повишава избирателната активност, сподели Назарян.
В такава ситуация, подобно решение би било обществено безотговорно. Ясно е, че имаме нужда от възстановяване на диалога и доверието между гражданите и политиците, отбеляза Назарян. Тя подчерта, че Народното събрание е изключително фрагментирано, с девет парламентарни групи, което създава значителна конфронтация и ниско доверие.
Ако президентът Румен Радев активно се включи в политиката, това може да окаже влияние върху стратегията, плановете и настроението на всички партии, както и на техните предизборни кампании, счита Назарян. Важно е да разберем каква е неговата визия за развитието на страната, какви послания отправя и с кои хора работи, тъй като в момента тези въпроси са само в сферата на предположенията, обясни тя. В конкурентна среда постигаме най-добрите си резултати и не се притеснявам за ГЕРБ, коментира Назарян по отношение на предстоящите действия на Радев.
Кампанията, която ще водим, ще бъде позитивна, със съществени послания, добави Назарян. Важно е какво искаме за България – тя да бъде модерна, привлекателна за инвестиции, с нарастващо доверие и подобряване на условията за живот на гражданите, а също така и за развитие на икономиката. Според нея след предстоящите избори ГЕРБ ще има повече депутати в сравнение с последния парламент.
Назарян коментира и промените в Изборния кодекс, припомняйки, че те бяха предложени по време на разговорите за съставяне на коалиционно управление. През 2025 г. бяха внесени множество законопроекти от различни парламентарни групи, които получиха одобрение на първо гласуване и бяха формулирани общи предложения. От съществено значение е да се осигури свободната воля на гражданите. Различните методи за гласуване – на хартия, чрез машини или комбинирано, имат свои недостатъци, които могат да доведат до злоупотреби, добави тя. Всеки вариант носи свои рискове. Предложението на „Има такъв народ“ предлага значителни предимства – намалява действителните недействителни гласове и ограничава софтуерните манипулации, като същевременно премахва съмненията за купуване на цялостни избирателни секции. Това са предимства, към които всички гледат, за да осигурим честност на вота. Внедряването на нова технология изисква време, но това не означава, че не трябва да действаме с перспектива.
Когато бъдат внесени законопроекти за закриването на комисията за противодействие на корупцията, съдебната й съдба изглежда предизвестена, коментира Назарян. Тези законопроекти ще бъдат разгледани в пленарна зала. Общо между тях е, че този орган вече няма да изпълнява разследващи функции.
Налагането на административен таван на цените на стоките ще доведе до изкривяване на пазара: стоките ще изчезнат, ще се появи дефицит или ще бъдат заместени с по-нискокачествени алтернативи, посочи Назарян относно предложението за ценовия таван. Според нея настоящото законодателство вече предвижда всичко необходимо за справяне със спекулацията.
