Докато мнозинството от българите нормално приемат еврото, противниците на новата валута не спират да хвърлят словесни димки. Един виден икономист – бесепар, който през януари 1997 като вицепремиер и финансов министър в правителството на Жан Виденов бе докарал „гордия български лев“ до курс 3000 за 1 долар, сега щял да води дело в Люксембург и да отменя въвеждането на еврото. И разправя лъжи по медиите, че щом сме в еврозоната, ние, българите, започваме да плащаме пенсиите на френски и испански пенсионери.
Ако имаше малко срам, Румен Гечев отдавна трябваше да млъкне по финансови въпроси. Да си скъса дипломата от икономическия институт „Карл Маркс“ и да я изяде пред студентите си – като покаяние. Но къде ти у бесепар покаяние. Гечев разчита на късата ни памет, че не помним какви ги забърка по времето на Виденов. Помним, Гечев, помним, че заплатите ни тогава бяха по няколко долара. А един вестник „Стършел“ струваше 500 лева. И всички българи през твоето управление станахме милионери.
По-зле от нас бяха само съседите ни от разпадащата се Югославия. През 1993 по рафтовете на един хранителен магазин в Пирот имаше само кутии с играта „Не люти се, човече!”. Така магазинерът бе намерил елегантен начин да се извини на клиентите си за недоимъка. От това време съм запазил една банкнота от 1 милиард югославски динара.
Ето ви я, за куриоз.
Но куриозът може лесно да се превърне в действителност, а старият динар – в нашенски нов лев. Ако разни-разнообразни „копейки” – гечевци, костадиновци и недялковци по някакъв начин се докопат до властта и тръгнат наново да сменят еврото с „гордия български лев”. Нали това ни обещават, ако гласуваме за тях.
Който иска да е милиардер, нека им повярва.
Михал МИШКОВЕД
