Реновацията на ЦУМ продължава, като проектът цели да бъде „мост за сътрудничество не само между България и Египет, но и между ЕС и арабските нации“, заявиха от компанията „Антика Уърлд“ за БТА.
В рамките на проекта ще бъде създаден и Музей на Източното Средиземноморие, който се планира да бъде официално открит в знаковата сграда на столицата през първата половина на 2026 година — годината, в която се празнува 100-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Египет.
Д-р Весела Атанасова, експерт по концептуално и практически изграждане на новия музей, разкри в интервю за БТА, че в момента се работи активно с архитектурния и строителния екип за спазване на сроковете за откриването на музейния комплекс.
„В момента можем да потвърдим, че очакваните приходи ще бъдат значителни и ще идват от различни ключови области — експозицията на музея, работилници за занаяти, детски кът, зали за мероприятия и свързания с тях сувенирен магазин, както и отдаването на търговски и офис пространства на външни компании. Някои от сградите вече са наемани по дългосрочни договори, а по останалите текат активни преговори. Това ни позволява да предвидим стабилни и устойчиви приходи още в първата година“, коментира тя относно инвестицията.
Музеят е важна част от усилията за преобразуването на ЦУМ в динамично пространство, където културата, историята и съвременността се обединяват в споделен разказ за наследството между България и Египет.
Музеят на Източното Средиземноморие ще се съсредоточи върху две основни области от този богат регион – основата на човешката цивилизация: Древен Египет и Антична Тракия. Разположени в южната и северната част на региона, въпреки различията си в размер и история, и двете култури откриват много интересни паралели в ежедневието, религията, изкуството и технологиите. Музеят е замислен като пространство за сравнително изкуствознание, като целта му е да представи как подобията, така и различията между тракийската култура, важна за българските земи в Античността, и древноегипетската цивилизация, позната като една от най-ранните в историята, обясни тя.
Д-р Весела Атанасова допълни, че експозицията ще бъде организирана тематично, а не хронологично, с включване на артефакти от двете култури. Въпреки че ще бъдат представени експонати от Античността, музеят ще бъде съвременно пространство, което внедрява иновации за ангажиране на широка аудитория. Според нея, посетителите на столицата ще могат да се запознаят с богатствата на нашата култура и история чрез новото, модерно лице на тази символна сграда.
Следва пълният текст на интервюто:
На какъв етап е изграждането на изложбените зали и музея в обновяваната сграда на ЦУМ?
– В момента активно синхронизираме работата с архитектите и строителния екип, за да осигурим откритие на музея в планираните срокове. Паралелно с това протичат подготовката на експонатите и информационните табла, както и разработването на уебсайта и комуникационните средства на музея. Процесът изисква внимателна координация между различни екипи, за да се гарантират както високото визуално качество, така и научната стойност на експозицията.
Нашата цел е музеят да бъде официално открит през първата половина на 2026 година, когато ще отпразнуваме 100-годишнината от създаването на българо-египетските дипломатически отношения. Тази година ще бъде изпълнена с много съвместни инициативи и събития както в Египет, така и в България. Работим в близко сътрудничество с посолствата на двете държави. Очакваме и визита на известния египетски археолог Халед Ел-Анани, новия генерален директор на ЮНЕСКО.
Какви експонати са предвидени за всяка от залите?
– Музеят на Източното Средиземорие (Museum of the Eastern Mediterranean by Antika – МЕМ) е насочен към две основни територии в този обширен регион – основите на човешката цивилизация: Древен Египет и Антична Тракия. Разположени в южната и северната част, двете култури, въпреки различията си, предоставят множествени вълнуващи паралели в ежедневния живот, религията, изкуствата и технологичните им постижения. МЕМ е създаден с цел да представи сравнително изкуствознание, обхващащо както сходствата, така и разликите между тракийската култура, важна за българските земи в Античността, и древноегипетската цивилизация, една от най-ранните в световната история.
Експозицията ще включва две основни тематични области – „Богове и царе“ и „Хора и технологии“. Първата тема ще се занимава с въпросите на божествената същност, бессмъртието и властта, докато втората ще демонстрира постиженията, познанията и уменията на човечността. Чрез този двупосочен подход, МЕМ ще предостави възможност на посетителите да размишляват върху властта, стремежа към усъвршенстване и общия човешки търсене на смисъл в Античността.
Какви са предизвикателствата при организирането на експозицията?
– Предизвикателствата са многобройни, но нашият екип е съставен от изключителни специалисти в различни области. Убедени сме, че крайният резултат ще бъде впечатляващ и ще осигури незабравимо изживяване за посетителите. Музеят е проектиран различно от традиционните институции, където експозицията е хронологична. В МЕМ пространството ще бъде тематично структурирано, с артефакти от двете антични култури, което изисква дълбоки познания и внимателно подбиране на обектите и информацията, свързана с тях.
Въпреки че ще показва паметници от Античността, МЕМ ще бъде модерно пространство, интегриращо иновационни технологии като 3D екрани, VR очила, мултисензорни инсталации, интерактивни проекции и други формати, които ще ангажират широка публика. Музеят ще играе важна образователна роля, като един от основните му приоритети е привличането на деца и ученици чрез партньорство с Министерството на образованието и БАН.
Вече съществуват тематични работилници за деца и възрастни, свързани с историята и технологиите на двете култури. Ще демонстрираме методите на мумифициране от Древен Египет и традиции като производството на розово масло и тъкачеството от българските земи. Работим в партньорство с Rosa Damascena и холандския колекционер на български килими Яаб фон Беелен. Музеят ще включва многофункционално пространство за събития, магазин със занаятчийски изделия от България и Египет, ресторант със средиземноморска кухня, детски кът и кафенета.
Какво значение има наличието на изложбени зали и музей в сграда като ЦУМ?
– ЦУМ се намира в централната част на антична Сердика – град, основан от тракийското племе серди, който е дълго време място на срещи между Изтока и Запада. От векове това е дом на хора от различни етноси и култури. Днес там живеят християни, мюсюлмани, евреи и представители на различни общности, което символично прави ЦУМ място на толерантност и културен диалог. МЕМ ще бъде „екзотичният акцент на София“ – пространство, което деликатно представя богатствата на културното многообразие, от древността до наши дни.
Спомням си ЦУМ като едно от най-привлекателните места в София, където ходех с родителите си. Реновацията на сградата и нейното преобразуване в културна институция ще възвърне уютния и приятелски вид, който много хора помнят с носталгия. В същото време, гостите на столицата ще могат да открият богатствата на нашата култура и история през новото, съвременно лице на тази емблематична сграда.
Има ли вече информация за стойността на инвестицията?
– В момента можем да потвърдим, че очакваните приходи ще бъдат значителни и ще идват от основни области – музеят, работилниците, детският кът, залите за събития и сувенирния магазин, както и от отдаването на търговски и офис пространства на външни компании. Някои от тях вече са наемани по дългосрочни договори, а за другите текат активни преговори. Това неизменно насочва нашите прогнозни оценки за стабилни и устойчиви приходи още в първата година.
––––
Д-р Весела Атанасова завършва висшето си образование в Сорбоната, Франция, специалност Археология и история на изкуствата. Защитава двойна докторска степен по египтология на тема „Жреците от божествения култ през Старото царство“ в Сорбоната и Нов български университет. Изследванията ѝ са свързани с работа в редица музеи и международни изследователски лаборатории. Получава награда за „най-добра франкофонска дисертация“ от Университетската агенция на франкофонията.
От 2017 г. е главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките. Преподава Египетско изкуство и култура в Нов български университет и в катедрата по Стара история в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 2023-2025 г. е гост-учен в Френската школа в Атина по програмата „Мария Склодовска-Кюри“. След завръщането си в България, д-р Атанасова се присъединява към екипа на Antika World за изграждането на новия музей в ЦУМ.
