Иран отново е в центъра на дълбоки вътрешни конфликти. В началото на 2026 г. страната е разтресена от масови протести, които бързо прерастват в сблъсъци между участниците и силите на реда. По улиците на Техеран, Исфахан, Машхад и множество други големи градове хиляди иранци изискват промени в политиката, социална справедливост и край на репресиите. Реакцията на правителството е твърда и безпощадна.
Напрежение, бунтове и жертви
Според данни от правозащитни организации и международни наблюдатели, протестите са били посрещнати с масови арести, стрелба с бойни патрони и насилие срещу демонстрантите.
Има потвърдена информация за десетки загинали, а според някои източници – стотици. Хиляди са задържани. Иранските власти признават за жертви, но твърдят, че сред тях са и служители на полицията, обвинявайки „въоръжени провокатори“ и „чуждестранни агенти“ за ескалацията.
Най-малко 648 демонстранти са убити по време на потушаването на антиправителствените протести, според Норвегия базираната организация „Ирански човешки права“, цитирана от Франс Прес.
„Международната общност има задължение да защитава мирните демонстранти от масовите убийства на Ислямската република“, заяви директорът на организацията Махмуд Амири-Могадам.
Според други оценки убитите биха могли да надхвърлят 6000, но от организацията подчертават, че заради ограничен достъп до интернет в Иран е трудно да се проверят тези данни независимо.
Достъпът до интернет в страната периодично е блокиран, а чуждестранните медии имат ограничена възможност за работа на терен. Това прави трудно независимото потвърждение на информацията и създава възможности за противоречиви версии.
Кои са опозиционните сили и какви обвинения получават от режима
Иранската опозиция представлява разнообразие от движения, личности и организации – някои от тях работят в страната, а други са в изгнание.
Една от най-разпознаваемите фигури е Реза Пахлави – син на последния ирански шах, който от дълго време живее в САЩ и открито призовава за падане на Ислямската република и преход към светска държава.
Друга важна, но спорно оценявана група е „Муджахидин-е Халк“ – организация с дългогодишна история на борба срещу режима, която правителството на Техеран смята за терористична.
Също така, значима роля играят неформални граждански мрежи: студентски организации, профсъюзи, женски и правозащитни движения, които нямат централизирано ръководство, но са двигател за протестите.
Иранските власти регулярно твърдят, че тези опозиционни движения са финансирани и координирани от САЩ и техни съюзници. Тези обвинения продължават от 1979 г. насам и служат както за mobilизация на твърдия електорат, така и за оправдание на репресиите, като представят вътрешното недоволство не като социален, а като външен проблем.
Обаче, до момента няма публично представени убедителни доказателства за пряко американско финансиране на протестите.
Режимът на аятоласите: произход и същност
Съвременната иранска политическа система произлиза от Ислямската революция от 1979 г., която сложи край на монархията на шах Мохамед Реза Пахлави – секуларен, авторитарен режим с ориентация към Запада.
На нейно място беше установена Ислямската република – уникален модел на теократично управление, в който върховната власт принадлежи на религиозния водач, аятолахът.
Той контролира ключовите институции – армията, съдебната система, медиите и Съвета на защитниците, който има правото да отхвърля кандидати за избори и закони, които не съответстват на ислямската доктрина.
Паралелно с официалната армия съществува Иранската революционна гвардия – мощна войскова и икономическа структура, считана за гръбнака на режима.
Защо Иран е стратегически важен за САЩ и как се вписва в глобалната ситуация
За Вашингтон Иран е стратегически враг от десетилетия. Основните причини са: ядрената програма на Техеран, влиянието му в Близкия изток, подкрепата за въоръжени формации, противопоставящи се на Израел, и контролът върху Ормузкия проток – жизненоважен коридор за световните енергийни доставки.
Войната в Украйна допълнително усложнява ситуацията. Иран и Русия усилват сътрудничеството си, включително в военната сфера, което увеличава напрежението между Техеран и Запада.
В допълнение, ескалацията в Близкия изток – между Израел, Иран и техните съюзници в Сирия и Ливан – представлява риск от по-широк конфликт в момент, когато САЩ и Европа вече са ангажирани в Източна Европа.
В момента Иран се сблъсква със сериозни вътрешни и външни предизвикателства. Протестите отразяват дълбоко обществено недоволство, но режимът показва, че не е готов да направи отстъпки.
Същевременно, глобалната конфронтация поставя страната в централна позиция в една все по-фрагментирана и нестабилна международна среда. Остава открит въпросът: дали сегашното напрежение е просто поредното продължение на дългогодишната криза, или е сигнал за по-дълбока трансформация.
