След като Германия и Литва създадоха съвместна защита на източния фланг на НАТО с разполагане на германска бригада в Литва, двете нации обявиха унифицирана позиция в дипломатическите отношения за Гренландия и Венецуела. Това се случи по време на посещението на германския външен министър Йохан Вадефул в Литва в началото на седмицата.
Силните отношения между Германия и Литва бяха подчертано потвърдени и от президента на Литва Гитанас Науседа по време на неговото посещение в Германия. Той заяви в сряда, че възприема Берлин като „изключително надежден партньор“, според ДПА. Науседа смята, че евентуалното разполагане на германски войници в Украйна в рамките на миротворческата мисия на т.нар. Коалиция на желаещите няма да повлияе на планираното разполагане на пълния състав на германската бригада в Литва, което е предвидено за 2027 година.
„Смятам, че е напълно възможно да се осъществи германска мисия в Украйна, докато същевременно се спазват ангажиментите към Литва“, коментира Науседа, цитиран от ДПА. Той направи изявлението по време на участие в семинар, организиран от баварската партия Християнсоциален съюз (ХСС) в манастира Зеон, Южна Германия.
Германската бригада в Литва представлява ново, постоянно разположено подразделение на Бундесвера, което цели да укрепи източния фланг на НАТО срещу потенциални заплахи от страна на Русия или Беларус, споменава ДПА. Очаква се 45-а бронетранспортна бригада „Литва“, част от германската армия, да бъде напълно оперативна до края на 2027 г. Планира се щабът ѝ да включва 4800 военнослужещи и 200 цивилни служители.
Науседа акцентира, че в момента се работи активно по голям инфраструктурен проект за военен тренировъчен полигон, предназначен основно за германската бригада. „Ние сме решени да завършим планираните проекти до края на 2027 година. Полагаме всички усилия, защото времето ни притиска“, добави литовският президент.
Вадефул се срещна с германски войници в Неменчине
Ден преди посещението на Науседа в Германия, германският външен министър Вадефул се срещна и с германски войници в Литва, където изрази благодарност за техния ангажимент. Германският министър приветства разполагането на бригадата в Литва като ясен знак за солидарност с НАТО и силен сигнал за Русия.
„Това не касае само защитата на свободата и сигурността на Литва, а и на Европа, включително и Германия“, подчерта той по време на инспекция на бригадата в Неменчине, близо до Вилнюс. „Разполагането на германски войски зад граница за първи път е знак за сериозността на ситуацията, както и за нашето намерение да стоим до нашите съюзници“, добави министърът.
Бригадата, която бе официално активирана през април миналата година, има за цел да укрепи защитата на източния фланг на НАТО в отговор на растящите амбиции на Русия, според ДПА. Това е първото постоянно разполагане на голям единица на Бундесвера извън Германия.
Вадефул благодари и на литовския народ за „доверие и гостоприемство“ към германските войници. По време на визитата си той се срещна и със своя литовски колега Кестутис Будрис, който заяви, че всички сигурностни гаранции, предложени на Украйна при мирна сделка, трябва да бъдат реални, а не само „празни обещания“, съобщи Ройтерс.
„Не можем да обещаваме празни неща… Русия няма да повярва на нашите заблуди. Необходими са ясни и реални гаранции за сигурност“, каза Будрис на съвместната пресконференция с Вадефул.
Литва готова да изпрати над 100 военнослужещи в Украйна
На следващия ден, в духа на изявлението на Будрис, съветничката на президента Науседа, Айста Скайсгирите, съобщи по радио „Жиню Радияс“, че Литва е готова да изпрати до 150 военнослужещи в Украйна като част от мироопазваща мисия след войната.
„Стремим се към дългосрочни гаранции за Украйна и сме готови да предоставим свой контингент. След мирно споразумение, Литва е готова да изпрати до 150 войници със съответното въоръжение и техника в Украйна“, посочи тя в предаването.
Според Скайсгирите Западът разглежда модела за предоставяне на сигурност на Украйна за период от 15 до 30 години. Тя напомни, че Вилнюс е поел ангажимент за военна помощ на Украйна в размер на 0,25% от брутния вътрешен продукт на страната и „държи на това“.
Литовското Министерство на отбраната информира, че Вилнюс е предоставил около 232 милиона евро военна помощ на Украйна през последната година. По-голямата част от средствата са използвани за закупуване на военна техника, която след това е доставена в Украйна.
Киев е получил също и помощ от складове на литовската армия, като е била осигурена финансова помощ за обучение и възстановяване на украински войници, както и за разминиране от международната коалиция, акцентирана от Литва и Исландия, и средства за военната промишленост и рехабилитационния център в Житомир.
Планът за изпращане на „няколкостотин“ литовски войници в Украйна бе потвърден и от министъра на отбраната Робертас Каунас. „Не мога да дам конкретни детайли, но дискутираме тази възможност. Определено ще допринесем за сигурността“, заяви Каунас пред репортери. „При случай на мир, мисията може да обхваща няколкостотин наши войници“, добави той, цитиран от Литовското радио.
Каунас не пожела да разкрива подробности относно мерките, които Литва може да предприеме спрямо руската заплаха или следвоенното възстановяване на Украйна, в светлината на бързо променящата се геополитическа обстановка, отбеляза ЛРТ.
„Обстановката е изключително динамична. Не бих желал да коментирам неща, които може след време да изглеждат неверни. Виждате как геополитическата ситуация се променя в различни посоки. Най-важното е, че Литва, Европа и Америка са заедно с Украйна и полагат всички усилия за постигане на мир“, подчерта той.
След заседанието на т.нар. Коалиция на желаещите във вторник в Париж, литовският президент Науседа обяви готовността на Литва да се включи в предоставянето на сигурност за Украйна както по суша, така и по море.
Берлин и Вилнюс изразиха подкрепа за Дания по темата Гренландия
Освен това, Германия и Литва изразиха своята подкрепа за Дания относно намеренията на президента на САЩ Доналд Тръмп как да се отнесе към Гренландия, информира ДПА. Американският президент намекна, че ще продължи да се стреми да постави арктическия остров, който е датска територия, под американски контрол, уточнява агенцията.
Гренландия, както и Фарьорските острови, е част от Кралство Дания, подчерта Вадефул на пресконференцията с литовския си колега. „Тъй като Дания е в НАТО, Гренландия също трябва да бъде защитавана от алианса“, добави германският външен министър.
„Ако възникнат допълнителни нужди за подобряване на отбранителните усилия относно Гренландия, трябва да обсъдим това в рамките на НАТО“, отбеляза той.
Литовският външен министър Будрис постави акцент на пълната солидарност на Литва с Копенхаген, описвайки Дания като важен съюзник, отбелязва ДПА. Всички въпроси относно Гренландия трябва да се обсъждат в духа на международното право и съюзничеството – „прозрачно и без скрити намерения“, допълни Будрис.
Тръмп многократно е изразявал интерес САЩ да контролират Гренландия, автономна датска територия, разположена между Северния ледовит и Атлантическия океан, подчертава ДПА.
„Гренландия е обградена от руски и китайски кораби. Дания сама няма да може да осигури сигурност там, мога да ви уверя“, заяви Тръмп пред репортери на борда на „Еър Форс 1“, визирайки защитата на арктическия остров.
Дания е категорично отхвърлила тези твърдения, както и останалите скандинавски държави – Швеция, Финландия и Норвегия, допълва ДПА, отбелязвайки, че неотдавнашната намеса на САЩ във Венецуела създава опасения относно следващите действия на администрацията на Тръмп.
Има „положителна промяна“ със смяната на режима във Венецуела
В същото време Вадефул и Будрис изразиха мнението на пресконференцията, че смяната на режима във Венецуела може да доведе до „положителна промяна“, информира ЛРТ.
Литовският външен министър изрази становище, че американските действия във Венецуела, включително въздушните удари в Каракас и опитът за свалянето на президента Николас Мадуро, не могат да се сравняват с руските действия срещу Украйна.
Неговият германски колега Йохан Вадефул допълни, че американските акции в Каракас могат да доведат до „положителна промяна“ в страната.
Будрис добави, че Русия е извършила агресия срещу Украйна, която не представлява заплаха за съседите ѝ и легитимно избраната власт там.
„В тази светлина нямаме никаква основа за сравнение“, подчерта Будрис пред медиите. Той подчерта, че Русия извършва „масови нарушения на международното право“ в Украйна, започващи от агресия и достигащи нарушения на хуманитарното право и правата на мирните жители, включително деца.
Будрис отбеляза, че Литва подкрепя изявлението, направено в края на миналата седмица в социалната платформа „Екс“ от върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас, в което се акцентира на спазването на международното право и Устава на ООН без осъждане на САЩ.
Подобно на останалите страни от ЕС, Литва не признава правителството на Мадуро, което Будрис определи като „репресивно“. Той изрази надежда, че следващите действия на САЩ ще бъдат движени от международното право, добавяйки, че демократичният преход в Венецуела трябва да е мирен и безопасен. „Смяната на репресивния режим би могла да предостави възможност на Венецуела да се върне към стабилност и нормален начин на живот“, заключи литовският министър, цитиран от ЛРТ.
Вадефул изрази мнение, че ситуацията във Венецуела изисква задълбочен анализ, отчитайки „аспектите на международното право“. „Действията на Мадуро бяха престъпни и противоречат на волята на венецуелския народ“, добави той, уточнявайки, че президентът, управлявал почти 13 години, „не е легитимен ръководител на страната“.
Според германския външен министър фактът, че около 20% от населението на Венецуела е напуснало страната, говори за липсата на обществена подкрепа за правителството, отбелязва ЛРТ.
