Орбан, Фицо, Бабиш, Вучич: дяснопопулистките фенове на Тръмп в Централна и Югоизточна Европа от години управляват своеволно. Но след нападението на САЩ срещу Венецуела явно осъзнават, че Тръмп е заплаха и за тях.
Унгарският премиер Виктор Орбан от години неуморно определя като „човек на мира“. Хвали го за постигнатото примирие между Израел и палестинците и заявява, че ако Тръмп беше президент и през 2022 година, Русия никога не би започнала войната си срещу Украйна. Американският президент се явява ключова фигура в актуалната предизборна „мирна реторика“ на Орбан.
След нападението срещу Венецуела и залавянето на диктатора Мадуро обаче по комуникационните канали на Орбан се установи продължително мълчание. Той написа във Фейсбук само две постни изречения, от които стана ясно, че след военната акция във Венецула няма засегнати или ранени унгарци, както и че с унгарските посолства в региона се поддържа контакт.
Чак два дни по-късно унгарският премиер излезе с по-подробна позиция: ставало дума за „отстраняването на една наркодържава“, което било добра новина за унгарците. Изявление относно международното право обаче няма. А за да не изглежда Тръмп в Унгария като „човек на войната“, Орбан говори за „венецуелска криза“.
Изненадващият Тръмп
Разпореденото от Тръмп нападение срещу Венецуела и отвличането на диктатора определено изненада Централно- и Югоизточноевропейските страни, повечето от които са смятани за особено дружелюбно настроени към САЩ – най-вече тези, в които на власт са популисти и авторитарни фенове на Тръмп. Макар много от тях също да се отклоняват от правните правила или да ги променят по свой вкус, нападението срещу Венецуела предизвика у тях смесица от шок и мълчание, а при някои дори и ужас. Както написа унгарският публицист Имре Пара-Ковач: „Венецуела е първата страна. Но и някои глупави европейски политици могат много бързо да се окажат в нюйоркски затвор“.
Други наблюдатели посочват, че заплахата, свързана с новия световен ред на Тръмп по отношение на Средна и Югоизточна Европа , произтича най-вече от Русия. Според полската експертка по сигурността Юстина Готковска, Русия щяла да подложи на изпитание САЩ и тяхната готовност да защитят досегашните граници.
Мълчанието на суверенистите
Не е ясно дали полският дяснопопулистки президент Карол Навроцки осъзнава това. Досега той мълчи по отношение на американското нападение срещу Венецуела. А и изобщо полските десни популисти и крайнодесни не казват нищо – за да не отблъснат дългогодишния съюзник САЩ.
Външният министър Радослав Шикорски написа в платформата Х саркастично: „Минава още един ден, в който нашите суверенисти не защитават суверенитета на Венецуела. Да не би той да важи само за ЕС, който не ги заплашва?“
В Чехия десният популист Андрей Бабиш , който отскоро отново е премиер, също реагира предпазливо. „Да се надяваме, че всичко това ще доведе дотам, че гражданите на Венецуела ще могат да се насладят на свободата и демокрацията и ще изберат демократично правителство.“
Милиардерът Бабиш е наричан „чешкия Тръмп“. Известен е с това, че сменя позициите си в зависимост от политическата конюнктура или съответния интерес.
Фицо е ужасен
Словашкият премиер Роберт Фицо реагира по-различно от колегите си в Полша, Чехия и Унгария. „Международното право вече не важи, военната сила се използва без мандат от ООН и всеки, който е голям и силен, прави каквото си иска, за да наложи интересите си“, написа Фицо във Фейсбук. „Като премиер на една малка държава трябва решително да отхвърля подобно нарушение на международното право. Очаквам с нетърпение да разбера как ще реагира ЕС на нападението срещу Венецуела, което заслужава да бъде осъдено.“
Ден по-късно Фицо омекна и каза, че щял да направи всичко, за да не се замесва Словакия никога във военни авантюри. На страната му не ѝ оставало почти нищо друго, освен да наблюдава безучастно конфликта между САЩ и Венцуела.
За разлика от Навроцки, Бабиш и Орбан, Фицо е по-скоро дистанциран спрямо Тръмп. Словашкият премиер е социалдемократ, макар в последните години да се превръща все повече в националистически десен популист.
В момента той се опитва да преустрои Словакия по примера на Орбан. А критиката срещу плановете си той определя като антисловашка конспирация, особено от атентата срещу него насам, който бе извършен през май 2024.
Властта на сръбския президент е под заплаха
И сръбският президент Александър Вучич реагира на американската атака срещу Венецуела с ужас. „Международният правен ред и Хартата на ООН вече не функционират. Светът е подчинен на закона на насилието, на закона на по-силния и това е единственият принцип на модерната политика, който съществува днес в света.“
От устата на националиста и десния популист Вучич тези думи звучат донякъде гротескно, донякъде цинично. Сръбският президент, някогашен министър при диктатора Милошевич, управлява най-голямата страна на Западните Балкани вече над десет години автократично и често на ръба на закона. Той се опита да спечели благоволението на Тръмп по всякакви начини, последно чрез един оспорван инвестиционен проект в Белград под ръководството на зетя на Тръмп, който обаче се провали.
Самотните владетели
Като цяло покрай политиката на Доналд Тръмп се вижда колко самотни са националистическите и популистки владетели Централна и в Югоизточна Европа с техните изключително специфични интереси. Това важи особено за унгарския премиер Орбан, който от години полага усилия да изгради силен алианс на десните популисти и на десните екстремисти – досега с умерен успех.
Орбан може да се окаже и най-голямата жертва на Тръмп . Дълго време унгарският премиер се хвалеше, че бил най-близкият съюзник на САЩ в Европа и твърдеше, че заедно с Тръмп се застъпва за мир в Европа и по света, а същевременно в Брюксел управлявали „войнолюбци“. Този наратив вече издиша.
Унгарският премиер изглежда е наясно със заплахата, произтичаща от парламентарните избори през април. Затова на 9 януари публикува във Фейсбук писмо, получено от Доналд Тръмп през декември. В него американският президент благодари за поканата да посети Унгария, но не посочва кога и дали ще дойде. Очевидно за Орбан посещението на Тръмп е от голямо значение преди изборите .
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
