Красен Станчев
Красен Станчев

Красен Станчев е завършил спец. „Философия“. В периода 1984 – 89 г. е преподавател по философия във Висшия икономически институт в София.

В периода 1989 – 1990 г. е бил научен сътрудник в Института по философия на БАН. През 1990 – 91 г. е народен представител във ВНС. Станчев е основател на Института за пазарна икономика и негов изпълнителен директор в периода 1993-2007 г.

 

Г-н Станчев, беше съобщено, че министър Горанов е получил мандат от правителството да изпрати писмо с искане за тясно сътрудничество с Европейската централна банка. Това писмо изпратено ли е и какво следва после?

Възложено е на министъра на финансите да изпрати такова писмо. Посочен е регламентът на ЕС, който трябва да бъде изпълнен, и там има няколко изисквания, които обхващат т. нар. „спестовни сегменти“ в икономиката, като например пенсионни фондове, които трябва да бъдат приведени като информация и съвкупност на надзорните процедури, за участие в този съюз. Когато писмото бъде изпратено, това ще бъде съобщено.

Има доста неща, които трябва да се направят чисто документално. Предполагам, че са готови и това няма да отнеме много време.

Как ще се отрази евентуалното приемане на България в Банковия съюз, а после и в ERM II, на българските граждани?

Евентуалното приемане няма да стане веднага, а след около година-две. Онова, което е добре за българските граждани е това, че има някакви общи правила в ЕС, които се спазват. Тази политика се прокарва още от времето на създаването на еврозоната и досега е така, в общи линии. Основните нововъведения са свързани с голямата рецесия от 2008 – 2009 година и последните мерки по повод пазара на банкови услуги се вземат през 2011.

Що се отнася до ситуацията в България, тя се характеризира с относително добро ниво на банките – не е имало фалити на банки, като изключим КТБ. Пенсионните и други дружества също оперират относително добре с тази разлика, че има много големи намеси от време на време от страна на финансовия надзор и законодателите. Така или иначе, тези намеси са в рамките на правилата на ЕС. Би било хубаво у нас да бъде по-либерално оперирането например на пенсионните фондове и да бъдат по-бързи процедурите по фалитите и по глава 6 от Търговския закон и т. н., но тези процедури са по-лоши в някои други държави, които са членки на еврозоната.

Каква е Вашата прогноза – ще бъде ли приета България в Банковия съюз?

Мисля, че да. Въпросът е какво ще стане отсега дотогава и какво ще стане след това. Що се отнася до времето дотогава, нещата може и да не се получат, ако продължи неспазването на закона, правят се безсмислени проекти като АЕЦ „Белене“ и се компрометира управлението на закона с идеи като тези на патриотите за изземване на собственост, като например тази на т. нар. „американски централи“. Ако по повод на тези централи не се поиска дерогация и не се  постави под риск 25% от нашата енергетика, само и само да се прави „Белене“, и ако се направи „Белене“, освен че икономиката няма да издържи, това ще бъде и основание да не ни допуснат в еврозоната. Това ще бъде основание за влошаване и на кредитния рейтинг. Има много неща, за които трябва да се внимава в този период, и не виждам някакво желание това да се прави. Всичко зависи от самата България, т. е. от правителството.

Основният риск за след приемането ни в еврозоната е поведението на публичните финанси. Половината икономически смислени хора в България смятат, че 21 години фискална дисциплина са създали достатъчно добра традиция. Аз не смятам, че това е 100% сигурно, даже съм по-скоро несигурен, че тази традиция ще бъде удържана.