Емил Стоянов е роден през 1959 г. в град Пловдив. Основател е на издателство „Пигмалион“, първата новинарска телевизия в България ТВ „Европа“, както и на онлайн медията ДЕБАТИ.БГ.
Емил Стоянов е бил член на Европейския парламент и е първият български пълноправен член на Комисията за култура и медии.
– Измина една много динамична политическа година. Много от представите ни за международните отношения се промениха. Според Вас, кое беше най-интересното събитие в сферата на световната политика и дали то би могло да окаже влияние върху политическата обстановка в България занапред?
– За мен най-впечатляващото външнополитическо събитие в света беше завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост в Съединените щати. То беше много шумно с предварително афиширане на огромни политически промени, както във вътрешната, така и във външната политика на Америка. Целият свят следеше със затаен дъх ежедневните изяви на Тръмп, който вдигаше митата и покачваше и сваляше акциите на борсата чрез постове в социалните мрежи. Това доведе до тежки изпитания в световната търговия. Дали ще бъде успешно за американската икономика тепърва предстои да се разбере, но първите признаци не са обнадеждаващи за политиките на Тръмп във вътрешен план.
За нас българите е много по-тревожна външната политика на Тръмп. Още от първия си мандат той ясно се дистанцира от Европа, но през втория си мандат демонстрира не само негативно отношение, но и откровена антипатия към Европейския съюз и към водещи европейски държави. Тази политика на Тръмп практически разруши изгражданата след Втората световна война, в продължение на 80 години, политика на всестранен икономически и военен съюз между Европа и САЩ, изграден на базата на общи ценности като демокрацията, плурализъм и свободната търговия.
От друга страна, Тръмп показва политически и личностни симпатии към откровени диктатори като Владимир Путин и Си Дзинпин, на които явно засвидетелства своето уважение. Опасявам се, че ако следващата година на междинните избори в САЩ нямаме убедителна победа на демократите, чрез която те да могат да контролират политиките на Тръмп, то светът ще се придвижи към нов световен ред и подялба на сфери на влияние между големите държави, както беше преди Втората световна война.
–Какво се случва с Европа? Големите европейски страни като Германия, Франция, Италия и Испания сякаш са объркани и не могат да налучкат верния политически тон в този бързо променящ се свят. Ще намалява ли ролята на ЕС в глобалния свят?
– Отговорът на този въпрос е труден, но едно е сигурно – европейците и европейските политици прекрасно разбират какво прави Тръмп и е само въпрос на време да има по-ярка и откровена конфронтация между едноличната политика на Тръмп и семейството му и плуралистичните европейски политически практики. Тази конфронтация, обаче, се отлага засега поради десетилетната обвързаност на европейската отбранителна система с тази на Америка чрез НАТО и всякакви други форми на сътрудничество. Тази обвързаност е драматично важна за европейския континент в този момент, защото войната на Русия в Украйна чука и на европейските порти, а Европа не е подготвена напълно за нея от военна гледна точка.
От друга страна, не бива да се забравя, че Европа все още е най-привлекателното място за живеене в света. Милиарди хора биха дали абсолютно всичко за да могат да живеят там. Не бива да се забравя, и че населението на ЕС е около 450 млн. души, а икономиката на европейските страни надминава 20 трилиона долара през 2025 г. и представлява около 1/6 от световната икономика, според МВФ. Номиналния БВП на ЕС за 2025 г. леко изпреварва номиналния БВП на Китай, който е 19,5 трилиона долара. Важно е да се отбележи, че икономиката на Европа е около 10 пъти по-голяма от руската, а доходите на глава от населението в ЕС са повече от 3 пъти по-големи от тези на руснака.
Въпреки тези показатели, които респектират, американската и особено руската пропаганда насаждат усещането, че Европа е в тежка криза и запада. Нищо подобно не показват обаче цифрите.
Друг е въпросът, че Европа изживява криза, която е нормална след дълъг политически брак, последван от тежък развод. Тя има нужда от малко време за да се адаптира след тази внезапна раздяла със САЩ. И аз лично нямам никакво съмнение, че това ще се случи, ако междувременно няма нови военни катаклизми. Но едно е ясно, че Европа трябва да стане по-ефективна политически и икономически. Очевидно, вече е дошло времето да загърби прочутото вземане на решения с единодушие, което беше демократично и приемливо в епохата след Студената война, и да промени своите документи така, че решенията да се вземат с обикновено мнозинство, дори на Орбан и Фицо това да не им харесва.
А на прекият Ви въпрос дали ролята на ЕС ще намалява, отговорът е категорично НЕ. Няма как да намалява ролята на един толкова богат съюз, който има толкова многобройно и добре образовано население.
– Как се държаха българските политици през изминалата година и какво беше най-важното, което се случи в България?
– Българските политици, имам предвид правителството, се представи много добре на европейския терен, но доста спорно във вътрешната политика. Росен Желязков бе убедителен министър-председател и беше добре приет в Европейския съвет и в Европейската комисия. Неговото умерено поведение помогна за финализиране на процеса на приемане на еврото и това е голямата и добра новина за България през тази година. Влизането в еврозоната ще ни подреди и икономически и геополитически сред най-важните европейски страни. Разбира се, тук трябва да се отбележи, че България беше приета не с бюджета на правителството на Желязков, а с резултатите от бюджетите от предните години, които бяха правени от Асен Василев.
Изобщо е редно да се каже, че кратковременните правителства на България, които дойдоха на власт след 11 годишното управление на Бойко Борисов изиграха по-скоро положителна роля. Икономиката на България през това време нарасна неимоверно бързо. Пенсиите се удвоиха и доходите на хората също. Прословутата политическа стабилност, за която се говори непрекъснато, според мен, не е най-добрата рецепта за българската политика. Опитът ни показва, че кратковременните правителства са по-ефективни, по тяхно време влязохме и в Шенген, и в еврозоната, и икономиката на страната се разви изключително успешно.
Второто важно политическо събитие беше в самия край на годината, когато избухнаха протестите на площада. И те избухнаха по начин, който не бяхме виждали от много години. По-будната част от българското население беше предизвикана от некомпетентността и нахалството на политическите лидери от управляващото мнозинство. По някаква причина те не позволиха на Росен Желязков да управлява като истински премиер и държаха ежедневно да напомнят кой кара политическия влак. Може би, ако бяха оставили Желязков да говори и да действа вместо тях, макар и по техни указания, правителството нямаше да падне. Втората причина за гнева на хората беше опита за втора поредна година да бъдат увеличени несправедливо и с много доходите на чиновниците, както и в силовите структури за сметка на всички останали българи. И ако миналата година този номер успя да мине, то тази година извади хората на площадите.
Иначе, погледната отвън, България изглежда много добре. Тя има годишен растеж повече от 3%, Дългът ни е сред най-малките в еврозоната. Доходите се увеличават много по-бързо от доходите на останалите работещи в еврозоната, което не значи ,че сме ги настигнали, но означава, че сме изпреварили доходите и на турците, на сърбите и на руснаците, което е сериозно икономическо постижение.
– През 2025г. как се развиваха, според Вас, отношенията между властта и медиите? Забелязахте ли нещо ново на този терен спрямо предишни години?
– От години най-големите медии в България, кога по-скрито, кога съвсем директно, подкрепят статуквото по различни икономически и политически причини. Това правят дори и обществените медии, за да получат по-големи бюджети от управляващите или за да бъдат преизбрани началниците им. В края на тази година обаче, станахме свидетели на интересен парадокс. БиТиВи, която в своите новинарски емисии беше повече от коректна към властимащите, внезапно уволни водещата в сутрешния блок Мария Цънцарова, която дискретно показа симпатии към протестиращите на площада. Но БиТиВи не наказа новинарските си екипи, които поне през първите дни направиха всичко възможно, за да дискредитират протестите срещу управляващите.
По-интересното и новото е, че вече повече от половината българи не гледат телевизия, а се информират чрез други информационни канали. Младите дори и не си купуват телевизори или използват предимно стрийминг платформи. Точно по тази причина властта беше изненадана от мащаба на протестите, защото не успя да калкулира значението на тези нови информационни мрежи. Това означава, че навлизаме в нов етап на отношенията между властта и гражданите. И сякаш в този нов етап се появява нов медиен посредник.
– В такъв случай какво ще се случи с медиите у нас и по света? Идва ли краят на класическите медии?
– За мен това е много вълнуващ въпрос, защото още от ученическите си години в Немската гимназия се занимавам с медии. Първата ми медийна любов са книгите и вестниците, а после и първата новинарска телевизия „Европа“, която създадох и управлявах 16 години.
През последните десетина години, обаче, беше извършена технологична революция, която не само промени медийния пейзаж, но е и на път изобщо да закрие класическите медии на ХХ век.
Първо, практически цялото човешко знание беше събрано на екрана на компютъра, а напоследък и само на екрана на телефона ни. Чрез телефона общуваме, дори вече не и гласово, през телефона банкираме, през него по-младите си намират гаджета. Само че ако се върнем на медиите, трябва да отбележим, че вече читателите не избират съзнателно коя медия да четат. Това им бива налагано благодарение на различните алгоритми на големите платформи като Гугъл, Фейсбук, „Екс“ и тик-ток, които нямат прозрачност и обществото не знае достатъчно за този тип манипулации.
По този начин си отива класическата медия, която има име, адрес, издател, автор и редактор и настъпва епохата на безименните текстове, написани анонимно, дори вече не от хора, а от изкуствен интелект, който не носи никаква отговорност пред никого и за нищо. По този начин бяха убити вестниците, така си отива и телевизията, която все още е жива, само благодарение на спорта и развлекателните програми.
Споменатият вече американски президент Тръмп нарича това демокрация и на пръв поглед възможността всеки да пише каквото си иска изглежда демократично, само че това не са текстове на истински хора с имена, а обикновено са технологично организирани пропагандни политически или търговски кампании. Между другото, самите медии имат своя дял от вината, защото позволяват, по комерсиални съображения, да публикуват под статиите си коментари, които не само опростачват медийния пейзаж, но и са привлекателен терен за добре организирани хибридни атаки от всякакъв характер.
В заключение може да се каже, че класическата роля на медиите като коректен посредник между обществото, политиката и бизнеса вече е изчерпана. За съжаление, в момента никой не може да каже кой ще запълни тази ниша и дали това ще бъде от полза за гражданите.
