Бъдни вечер и Коледа са едни от най-важните и обичани християнски празници, както в миналото, така и в съвременността. Подготовката за Рождество Христово започва една-две седмици преди самия празник, когато жените активно почистват и подготвят домовете си. В Търговищки регион на Бъдни вечер се усеща аромат на тамян, сподели етнографът Диана Жекова от Регионалния исторически музей в Търговище.
Денят преди Рождество Христово носи различни наименования в региона, като Малка Коледа (в селата Конак, Горна Кабда, Подгорица, Здравец, Садина, Паламарца, Опака), Суха Коледа (в селата Заветно, Пресиян, Априлово, Подгорица). Вечерта е известна като Бъдни вечер (при преселниците от Западна България в Антоновско), Кадена вечер (в Конак) или Вечерня (при тракийските българи в селата Беломорци и Светлен). Този ден е посветен на приготовленията за предстоящия празник и ангажира цялото семейство, обясни етнографът.
На 24 декември рано сутринта стопанинът или ергените отиват в гората, за да отсекат специалното дърво, наричано най-често бъдник, бъдняк, коладник или коледник, а при преселниците от Западна България – прекладник. В района не присъстват запазени традиции, свързани с неговото отсичане и подготовка. Избраната дърво, обикновено от дрян, дъб или круша, се носи вкъщи и се оставя на двора или в близост до огнището.
Докато стопанинът е в гората, стопанката, която е станала рано, замесва обредните хлябове. Един от тях е посветен на празника и на младия бог, който трябва да се роди. Различията в наименованията на хляба в различните села – Господня пита (в град Опака), боговица (в селата Ловец и Черни бряг), колач, колак (в Антоновско), коледник или бъдник (в село Драгановец, кв. Бряг, село Камбурово) – говорят сами за себе си. Върху него обикновено е изобразен кръст или цвете изработено от тестени ленти.
При мигриращите от Западна България хлябът се меси без украса или се дупчи с вилица, а в него се поставя сребърна пара и понякога късмети – зърна царевица, ечемик, боб и сламки, по които се гадае (в село Китино).
Вторият вид обредни хлябове е насочен към стопанството и дома. Стопанката създава „картини“ от тестени ленти и топки, представляващи овчарниците, снопите на нивата, воловете и пилетата. Както споделя Димитър Маринов (б.м. основоположник на българската етнография), „тези шарки показват какво се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве…“, поясни етнографът.
За коледарите се приготвя „вит-превит кравай“. Ако в семейството има мома за женене, тя също омесва хляб с дупка, за да го нанизва на гегата на своя избраник. Според изследователите, нанизването на моминския кравай върху коледарската гега носи еротичен символизъм и има за цел да изрази идея за символично оплождане, коментира Жекова.
Когато стопанинът постави бъдника в огнището, това съвпада с подреждането на трапезата – както пламъкът расте, така да е и берекетът. Според поверието, на бъднивечерската маса трябва да присъстват нечетен брой постни ястия, най-често девет (колкото е и времето на бременността на Богородица). В централната част се поставят колачът и житото със свещта от Игнажден.
Когато стопанинът произнася молитвата, той разчупва хляба. Първото парче обикновено е за Богородица или предците и се оставя на високо. После подава парче на всеки член на семейството по старшинство с думите: „Ут мени малку, ут Госпудя многу”. В Алваново, уточнява Жекова, питата се разчупва от двама мъже, които седят един срещу друг. Всеки отчупва залък от едната половина, а другата се поставя на високо.
В село Руец се отчупва малко от питата, издълбава се и в него се слага по малко от всичко на масата, след което се вдига за благословия. В село Острец предсказват за плодородие в зависимост от начина, по който се е разчупил хлябът – ако дясната част е по-голяма, ще има повече жито; ако е по-голямо лявото – царевицата.
След разчупването, всички се кръстят и започват вечерята. Първи започва най-възрастният с думите: „Хайде по живо, по здраво, да стигнем и следващата Коледа“ (от село Алваново) или „Дядо Господе, тази вечер на масата сложихме жито, боб…“ и изброява всичко на масата (в село Конак). Вярва се, че така силата на думите ще донесе изобилие.
Накрая семейството започва да се храни. На места, където има обичай да се приготвя пита с пара, всички започват да я търсят, вярвайки, че този, който я открие, ще бъде най-богат или ще има голям късмет. В поповското село Дриново дават парата на ковача, когато отидат да коват „ралниците“.
Вечерята на Бъдни вечер преминава спокойно и бавно, с паузи. Според преданията, за да е сит човек през годината, трябва да опита от всичко, приготвено от домакинята. С вечерята са свързани множество забрани и обичаи, насочени към магичното предизвикване на плодородие и здраве, пояснява Диана Жекова.
