Лина Аксмахер дълго време с удоволствие изследва кулинарната сцена на Ню Йорк и хилядите ѝ заведения, докато един ден не започва да приема лекарството „Оземпик“ (Ozempic) – един от най-популярните медикаменти за лечение и контрол на наднорменото тегло, което ѝ помага да свали девет килограма, както и да намали апетита ѝ, пише Франс прес.
Макар вече да е лишена от „желанието за коктейли, десерти и всичко сладко“, 41-годишната жителка на града желае да продължава „да се среща с хора“ и да излиза на вечеря, но без да се налага да плаща за големите порции в американските ресторанти.
Едно от любимите ѝ заведения улеснява живота ѝ – ресторант Le Petit Village (Малкото селце), както и други места, е променил менюто си, за да предлага ястия в по-малки количества и на по-ниска цена.
Решението е мотивирано отчасти от рязкото нарастване на употребата в САЩ на редица лекарства за отслабване, известни като Джи Ел Пи 1 (GLP-1, глюкагон-подобен пептид 1) – рецепторни агонисти, използвани за лечение на диабет и контрол на наднорменото тегло.
Известни с наименованията „Оземпик“, „Уегови“ (Wegovy) или „Мунджаро“ (Mounjaro), тези методи за лечение, които наскоро бяха препоръчани от Световната здравна организация (СЗО), се използват от приблизително един на всеки осем американци, сочи проучване, проведено през ноември от американската организация на анализи и данни за здравната система и здравната политика Кей Еф Еф (KFF – Kaiser Family Foundation).
През декември Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) дори одобри първата таблетна версия на „Уегови“ като алтернатива на инжекциите.
Така се отваря огромен пазар за задоволяване на специфичните нужди на милионите хора, които приемат тези лекарства, създаващи усещане за липса на глад чрез имитиране на стомашно-чревен хормон.
„Когато излизах от ресторанта, забелязах, че хората ядат много по-малко – по едно хапване тук, една глътка там, и това е всичко“, разказва Аристотел Хацигеоргиу, собственик на пет ресторанта в Ню Йорк, като отбелязва, че в чиниите остават „големи количества“ храна.
Изправен пред тази промяна, предприемачът стига до идея – меню с по-малък бургер, намалено количество пържени картофи и малка напитка за осем долара. Пълна противоположност на типичните, тежки и калорични ястия в менюто.
Рационализираното меню се радва на голям успех, привличайки както клиенти, подложени на лечение за отслабване, така и други, които желаят да не плащат скъпо за храната си в град като Ню Йорк, където разходите за живот са астрономически, казва Хацигеоргиу.
Засега употребата на „Оземпик“ и подобни медикаменти само с цел отслабване остава ограничена в САЩ заради много високите им цени. Но анализаторите очакват те постепенно да станат по-достъпни – ангажимент, който бе поет дори от президента Доналд Тръмп.
Нарастващото използване на тези лекарства води до промяна в хранителните навици в САЩ, отбелязва Марион Нестле, диетолог в Нюйоркския университет.
„Когато храната, която е била едно от големите удоволствия в живота, се превърне в твой враг, това променя всичко“, казва тя пред АФП.
Макар че медикаментите Джи Ел Пи 1 понякога са съпроводени от неприятни странични ефекти, за други те са били „чудодейни“, добавя Нестле. Тя обаче предупреждава, че дългосрочните последици – както физиологични, така и социални, все още са слабо познати, определяйки масовата им употреба като „огромен човешки експеримент“.
Лина Аксмахер споделя, че понякога прекъсва приема на „Оземпик“, за да „се порадва малко повече на живота“.
„Харесва ми усещането за глад и удовлетворението да изядеш нещо, което ти се яде“, казва тя – нещо, което ѝ липсва, докато приема медикамента.
Въпреки това „Оземпик“ ѝ е помогнал да изгради по-добри навици, като да употребява по-малко количество алкохол и да спортува повече.
