Европейската комисия взе решение временно да замрази 153 милиона евро за България от третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост. Това не означава, че парите са загубени окончателно, но показва сериозен проблем с изпълнението на поети от страната ангажименти, основно в сферата на правосъдието и борбата с корупцията.
Защо са спрени средствата
Причината за замразяването е, че България не е изпълнила напълно няколко ключови реформи, които сама е поела като условие за получаване на европейското финансиране. Тези реформи са пряко свързани със създаването и реалното функциониране на независим антикорупционен орган; въвеждането на ефективен механизъм за разследване и отчетност на главния прокурор; промени в наказателния процес, които да гарантират съдебен контрол и независимост при разследванията.
По-рано днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се обяви за закриване на антикорупционната комисия, но мотивите му за това не бяха свързани със спирането на средствата, а заради съмненията, че органът работи под диктовка.
Борисов вече няма доверие в антикорупционната комисия: Как КПК се превърна в общ проблем
Според Европейската комисия, макар някои законови промени да са приети, те не работят на практика или съдържат сериозни пропуски.
Какъв е проблемът с антикорупционния орган
Един от основните мотиви за замразяването на средствата е свързан с антикорупционната комисия. Комисията в Брюксел е констатирала, че целта за „пълно функциониране на независим антикорупционен орган“ не е изпълнена.
На практика това означава, че няма достатъчно доказателства, че органът реално работи. В същото време има въпросителни около ръководството на органа и досега не е демонстрирано, че органът може ефективно да разследва корупция по високите етажи на властта.
С други думи, не е достатъчно органът да съществува „на хартия“ – Европейската комисия изисква той да работи реално и независимо.
Какво не е изпълнено по отношение на главния прокурор
Още по-сериозни са забележките относно отчетността и разследването на главния прокурор. Европейската комисия е установила, че въпреки направени промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, три ключови изисквания не са изпълнени.
На първо място ЕК е на мнение, че няма гарантиран съдебен контрол при отказ да се образува разследване. Това на практика прави главния прокурор безотчетен, а неговите актове не могат да бъдат оспорвани, което е предпоставка за репресии.
В същото време липсва ефективен механизъм за обжалване при спиране или прекратяване на разследване, а процедурата за назначаване на т.нар. „контролиращ прокурор“, който да следи разследвания срещу главния прокурор, е непълна и неработеща в някои ключови хипотези.
Допълнително ЕК посочва и чисто законодателен проблем – в НПК има препратка към несъществуващ текст, което създава правна неяснота и компрометира целия механизъм.
Заключението на Европейската комисия е, че настоящите промени не осигуряват ефективни и независими разследвания, включително срещу главния прокурор.
Ще бъдат ли възстановени парите
Да, средствата могат да бъдат възстановени, но само ако България изпълни изискванията. Страната разполага със срок от шест месеца, за да коригира посочените пропуски.
Това означава, че трябва да се осигури реално функциониране на независим антикорупционен орган, също така е необходимо да се направят някои законови промени, с които да се гарантира ефективен, независим и работещ механизъм за разследване на главния прокурор.
Ако тези условия бъдат изпълнени и Европейската комисия ги оцени положително, замразените 153 млн. евро могат да бъдат изплатени. Ако не – сумата ще бъде окончателно отнета от общия размер на безвъзмездната помощ за България.
Въпреки замразяването на част от средствата, Европейската комисия одобри изплащането на близо 1,5 млрд. евро от третия транш. Това показва, че България е изпълнила успешно 48 от 50 заложени цели.
Замразяването на средствата не е наказание, а инструмент за натиск. Европейската комисия ясно показва, че финансирането е обвързано не само с икономически мерки, но и с реални реформи в правосъдието и антикорупционната политика. Решението дали средствата ще бъдат възстановени зависи изцяло от действията на българските институции през следващите месеци.
