В края на годината, когато политическата криза е в разгара си, много теми остават нерешени. В навечерието на коледните и новогодишни празници лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се обяви за закриването на антикорупционната комисия с пост във Фейсбук. Темата за използването на регулаторни и контролни органи като „бухалка“ срещу политически опоненти е повдигана неведнъж през годините, като е любопитно какви са мотивите точно в този момент тя отново да бъде подхваната и то не от „традиционните“ експлоататори на тази тема.
Борисов срещу КПК: политически кръстопът за антикорупционната институция
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви в социалните мрежи, че „доверието на ГЕРБ в Комисията за противодействие на корупцията (КПК) е изчерпано“ и че според него тя не трябва да съществува в настоящия ѝ вид. Това се случва в условията на остър политически дебат за ролята и ефективността на тази институция, която в последните години беше преобразувана с широки разследващи правомощия.
Поводът е поисканата от КПК справка за отпуските на варненския кмет Благомир Коцев. От „Продължаваме промяната“ оповестиха случая.
„Това при положение, че отпуските са абсолютно извън правомощията на КПК. КПК няма никакво право да се произнася за отпуски или да заповядва на ЦИК и ОИК да вземат решения“, отбелязват от партията в своя позиция.
Борисов е на мнение, че ГЕРБ няма нужда от служебна победа във Варна призова своите представители в общинските избирателни комисии да не участват в процеси, свързани с прекратяване на мандата на кмета на Варна Благомир Коцев — случай, който самият КПК е активирала наскоро.
Инициативите срещу антикорупционната комисия – плод на дългогодишни политически припирни
Основен критик в работата на КПК и нейни основни „клиенти“ са представители на опозицията от „Продължаваме промяната — Демократична България“ (ПП-ДБ). Самите ПП-ДБ неведнъж са заявявали, че комисията трябва да се реформира или да бъде премахната в сегашния ѝ вид.
Така например депутати от коалицията настояваха за отстраняване на външни лица, които участват в номинационната комисия, избираща новия състав на КПК, като аргументираха позицията си с конфликт на интереси и съмнения за политическа пристрастност.
Опитите на ПП-ДБ да съберат подписи за отстраняване на председателя на КПК — Антон Славчев — и други членове, са част от усилията им да променят институционалната рамка.
За закриването на комисията неочаквано се обяви и лидерът на ДПС- Ново начало Делян Пеевски още през лятото обяви комисията за „неефективна“ и призова за закриването ѝ. В същото време премиерът Росен Желязков припомни, че работата на комисията е пряко обвързана с отпускането на средствата по Националния план за възстановяване и развитие.
Тезата на Пеевски тогава беше, че ПП-ДБ на практика са гласували против закриване на КПК, което според него „разкрива политическата им позиция“ и липсата на последователност по темата.
Спорните случаи, по които КПК е била активирана
Един от най-обсъжданите случаи, в които КПК участва, е разследването на заем от около 150 млн. лева, отпуснат от Българската банка за развитие (ББР) на фирми, свързвани с българския бизнесмен Румен Гайтански-Вълка, и частично използван за покриване на дългове на ТЕЦ „Варна“.
За първи път държавна институция, призвана да противодейства на корупцията, прави такава индиректна връзка с български политик – в случая почетния по това време председател на ДПС Ахмед Доган.
Комисията, заедно с прокуратурата и други органи, провеждаше проверки и обиски по този казус, но случаят остана обект на спорове и твърдения за политически мотивирани действия.
До момента няма ясен резултат от това разследване, както и повдигати обвинения. Не е ясно на какъв етап е това разследване, ако то изобщо се води. Любопитното по този случай, е че той беше подаден на компетентните органи в правителството на Кирил Петков, но „заметен“, за да се появи на бял свят отново малко преди да се появи казусът с отнемането на ДПС от ръцете на Ахмед Доган.
„Пачките“ и „пуделите“
Един от „емблематичните“ случаи, които са в центъра на разследване на КПК, е това за „пачките“ и „пуделите“, което намесва в една афера бившия шеф на митниците Светла Банкова, назначена на поста по времето на Асен Василев като финансов министър, главният секретар на МВР Живко Коцев и известен контрабандист с прякора Паскал, който дълго време се укриваше в чужбина.
Тогава беше намесено и името на бившия министър на вътрешните работи Бойко Рашков, по чието време беше арестуван Бойко Борисов. Бяха разпространени снимки с неизяснен до момента произход и автентичност, в които се виждат пудел и пачки с евро. Връзката между пудела, пачките и Бойко Рашков и митниците е единствено кучето – за него се твърди, че е собственост на човек, който е свръзката между властта и контрабандните канали.
До момента не е ясно какво става и с това разследване, в което, по неволя, попадна и бивш депутат и министър на ГЕРБ.
Неуспешни опити за реформиране на КПК
През последните години имаше няколко опита за реформиране на КПК, включително предложения за премахване на широки разследващи правомощия, оставяне на само превантивни функции или пълно закриване на институцията и създаване на нов орган с различен мандат.
Тези инициативи често срещаха политическа съпротива, липса на консенсус и рискове за изпускане на значими външни средства (като плащания по Плановете за възстановяване и устойчивост).
Идеята за нов тип структура, която да контролира противодействието на корупцията без разследващи функции, бе част от предложенията на Демократична България, докато други партии предпочитат силни антикорупционни органи, но независими от политическо влияние.
Дебатът за съдбата на КПК е пример за по-широка политическа и институционална битка за това кой контролира антикорупционните механизми в България. От една страна, критиците виждат институцията като политически инструмент, често насочен срещу определени политически противници и със слаби резултати по значими случаи.
От друга, привържениците на реформи — включително част от Демократична България — предпочитат промяна на институционалната рамка, отколкото пълно закриване, с акцент върху по-добра независимост и ефективност.
Историята и практиката показват, че борбата срещу корупцията в България остава сложен и многопластов процес, в който политическите конфликти често се припокриват с реалните институционални проблеми.
Това води до поредица от неуспешни опити за реформиране, които засега оставят системата без широко обществено доверие и без ясно очертани успехи при големите корупционни разследвания.
