Бъдни вечер и Коледа са сред най-значимите и обичани зимни празници, сподели за БТА етнологът д-р Веска Спасова от Регионалния исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ в Кюстендил. Всичко, което се случва и казва на Бъдни вечер, е обгърнато в магия и служи като своеобразен ритуал за здраве, просперитет и щастие в семейството, поясни тя.
Бъдни вечер е известен с различни названия, като Малка Коледа и Малък Божич. На трапезата се поставят нечетен брой постни блюда, сред които боб, сарми и питка, всяко от които е характерно за региона. Например, в някои села около Кюстендил домакините приготвят смес от счукан чесън, орехи, олио и топла вода, отбеляза д-р Спасова. Също така, се правят баници с тиква, праз, орехи или ябълка, а в околностите на Кюстендил – зелници.
На Бъдни вечер на масата се слага сол, защото тя предпазва дома от злото, както и мед, символизиращ сладостта в новата година, и чесън, който прогонва болестите. Необходимо е и да се сложи дрянова или зелена клонка, които представляват вечен живот, особено през зимата. Освен всичко това, масата се украсява и с плодове, символизиращи изобилие и процъфтяване.
„Колкото по-богата е трапезата, толкова повече благодат и изобилие ще имаме през годината“, уточни д-р Спасова. Обредните хлябове също играят важна роля, тъй като хлябът е свещен за българите и е неизменна част от всякакви т ceremonies. Приготвя се питка с различни фигурки от тесто, известни като сукаренца, които изобразяват различни дейности и аспекти от живота на семейството. В Кюстендил питката се нарича бъдняк, а в околността на Бобов дол – овчарник. В района на Сапарева баня я наричат вечерник, добави д-р Спасова. Приготвя се и безквасна питка с паричка за късмет, поставяйки допълнителни символи като бобче за плодовитост, дренче за здраве и копче за гадаене на занаяти.
„Най-вълнуващият момент е разчупването на обредните хлябове. Ритуалите започват с прекадяване на дома с тамян, за пречистване. Ароматът на тамян не само чисти дома, но и отправя желанията към божественото“, каза д-р Спасова. Хлябът, виното и солта са основните елементи, свързващи човека с божественото в този свещен момент на ритуала, придавайки му уникалност и незабравимост.
След прекадяването, бъднякът се разчупва от двама мъже, които го вдигат високо. Успехът ще бъде при онзи, който получи по-голямото парче. След това, стопанката раздава парчета на всички присъстващи. Разчупването на питката с паричката е друг важен момент: най-възрастният човек я разчупва и оставя пред Божията икона. Това парче се разпределя между всички членове на семейството по възраст, като всеки трябва да опита от храната, докато масата остава неприбрана, за да могат и починалите да се нахранят и помогнат на семейството. В миналото стопаните приготвяли бъдник от плодно дръвче или дъб, който горял през цялата нощ.
Някога трапезата за Бъдни вечер е била нареждана на пода, върху снопове ръж. Сервирали са месалите, а до масата е стоял палешникът — символ на чистотата на земята. На коледната утрин сламата се събирала и връзвала за дръвчетата, даващи по-малко плодове, с надежда за повече през следващата година.
На коледната нощ коледарите, избрани още на Игнажден, посещават домовете. „Където влизат коледарите, там навлиза благодатта, здравето и плодовитостта. Те с гегите си оплождат земята, а за да бъде успешна тази магия, гегите им трябва да бъдат украсени с кравайчета, поставени от момичетата при обикалянето на къщите“, уточни д-р Спасова.
„Тези ритуали трябва да бъдат усетени и извършени с вяра. Те предлагат палитра от магия, празничност и обредност, наследена от нашите предци. Важно е да осъзнаваме, че това не е само физическо, а носи дълбок смисъл за живота ни. Празничните дни ни предизвикват размисли, защото в календара на България съществуват дати за прошка“, добави д-р Спасова.
Корените на всеки от празниците са свързани с древните митологични представи за света и човека. „Те достигат до нас в нов християнски вид, но с нюанси и изменения, в зависимост от културно-историческия контекст и индивидуалната духовност“, поясни тя.
Празниците играят съществена роля в човешкия живот. „Това, което се случва в семейството, остава и функционира и до днешен ден като спомен и практика. Връзката между историята и паметта, отношението към миналото и човешките емоции са от ключово значение“, подчерта д-р Спасова. Според нея самите празници се осъществяват по интересен начин, чрез обредите, предметите, наричанията и песните, споделени в традицията.
Празникът предизвиква различни чувства и нагласи, създавайки идеята за надежда. „Всичко, което правим, е свързано с надеждата за нашите желания, обединява близките и осветлява дните ни“, сподели д-р Спасова. Нейното лично мнение е, че празникът представлява свещен момент.
Зимната обредност подчертава новото начало и магията на прехода. Българите вярват в магичния миг на първия ден от новата година, в първата среща, завърши д-р Спасова.
