Драмата с бюджета приключи. След няколко големи протеста и постоянна игра на котка и мишка с различни версии на предложения от правителството бюджет, се стигна до логичния завършек – държавата влиза в новата година с удължителен бюджет за четвърти път след пандемията.
На фона на първоначално предложената рамка от правителството и всичко, което се случи в последните седмици, това е добър краен резултат. Няма да има повишение на данъци, няма да има и рекордни разходи, а временният закон все пак дава някаква правна сигурност, че държавата ще продължи да функционира нормално.
Политиката по доходите очаквано се превърна в голямата тема пред удължителния закон. Припомняме, че в първия вариант на несполучилия правителствен бюджет имаше голям бонус за някои ведомства (през автоматичните механизми) и по-скромно или никакво увеличение на заплатите за всички останали. Във втория вариант се мина на временно замразяване на автоматичните механизми и хоризонтална политика по доходите – за всички увеличение с по 10%, което е над инфлацията и номиналния ръст на икономиката.
Големият въпрос беше каква политика ще предложи правителството в удължителния закон?
Отговорът беше пълно замразяване на заплатите. В първоначалния вариант правителството предложи текст (чл.3, ал.2), който замразява всички заплати в бюджетната сфера, в т.ч. отменя (по-скоро замразява) и автоматичните механизми до приемането на редовен бюджет. Този текст има своята логика, като стъпва на схващането, че удължителният бюджет е наистина авариен, тоест не би трябвало през него да се провежда политика по доходите.
Практиката от последните години обаче не е точно такава. Текущата 2025 г. също започна с удължителен закон, но в него нямаше подобен текст за заплатите, съответно всички автоматични механизми сработиха и станахме свидетели на рекордно (над 30-40 процента) увеличение на възнагражденията в някои ведомства.
В крайна сметка в зала се прие ново предложение (от опозицията) за форма на хоризонтална политика по доходите, като за всички в бюджетната сфера се предвиди еднократна индексация с годишната инфлация към края на годината.
Тук е малко спорно кой точно показател се гледа (не е публикуван финалният текст в „Държавен вестник“), но ориентировъчно говорим за увеличение с 5-5,5% на възнагражденията.
Институтът за пазарна икономика представи алтернативен бюджет за 2026 г.
Това е по-консервативна политика и от двата варианта на предложения от правителството редовен бюджет, но пък се отклонява от схващането за авариен удължителен бюджет, който замразява всичко на текущите нива. По същество това е и вариантът предложен от ИПИ в Алтернативния бюджет, представен още преди да започнат събитията от края на ноември и декември.
Оставяйки настрана тълкуването за функцията и полето на действие на удължителния закон, от гледна точка на стабилността на публичните финанси това решение е по-скоро разумно. Автоматичните механизми за избрани ведомства са вредни, тъй като водят до свръх разход и несправедливост в бюджетната сфера.
Пълното замразяване щеше да подкрепи целта за намаляване на натиска върху бюджетното салдо, но то крие и рискове, в т.ч. от натрупване на социално напрежение и много вероятно политически ангажимент за дори по-щедро компенсиране (в пълен размер) на всички в бюджетната сфера с приемането на редовни бюджет след изборите.
В тази ситуация е важно да си даваме сметка, че удължителният закон не може да реши структурните проблеми пред държавните финанси, тоест сам по себе си да изправи траектория на средносрочната фискална програма.
Той на първо място трябва да гарантира, че няма да влоши допълнително ситуацията. Следващото правителство и съответно мнозинство в парламента, когато и в каквато и форма да се случи, ще трябва да предприеме мерки и реформи за бюджетна консолидация и ефективност на разходите.
Анализът е публикуван на страницата на Института за пазарна икономика. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
